Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, а виждам, че всъщност лежа на тротоара пред съседния жилищен блок, огрян от ярката светлина на близката улична лампа. Разпльокан съм като презрялата диня, която вчера съседът от петия етаж хвърли през терасата върху побеснялата си от гняв жена, събрала с писъците си пред блока кварталните клюкарки след поредния му пиянски домашен екшън.
Чувам воя на сирените на "Бърза помощ". Край мене се суетят непознати хора. Няколко
полицайчета очертават тялото ми с тебешир и опъват жълти ленти, за да държат любопитните граждани по-далеч от "мястото на престъплението". Кървавата струя изпод главата ми става все по-голяма и се превръща в лепкава, тъмно-червена локва, а крайниците ми лежат безжизнени и неес ...