kopele (Ирен Попова)
100 512
8 nov 2009, 13:31

* * * 

  Prosa
1509 0 5

Тишина ли си и ще ме заболи ли от теб? Или аз ще съм твоята болка? Ти ли си красивата сянка, застанала на прозореца ми, която ме наблюдава от часове? И какво откри в мен, откакто си там? Какво харесваш в мен и с какво те отблъсквам? Искаш ли ме сега? Да, знам че ме искаш. Аз ли съм рисунката ти? Или съм забравен сън? Усещаш ли ме или тихо ме изтри от спомена си? Когато ме докосваш, се усмихвам. А ти обичаш ли да се усмихваш, разкажи ми за теб. Обичам, когато е вечер и светлините на града примигват далеч. Преплитат се и се сливат, отразяват се една в друга и изгарят. Да, изгарят, сякаш понякога изчезват. Затварям очи, а, когато ги отворя, те пак се появяват пред мен.

Забрави да ме целунеш, но усетих дъха ти. Може би  просто те стреснах. Прости ми, чакат ме още сто години самота. По-добре си върви, ще те нараня. Тръгвай си, макар че пак ще се върнеш на прозореца ми.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??