ФИЛМЪТ

            Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото селце, когато гостуваше при свои роднини. Там получи първите си синини и за първи път обели коленете си, всичко беше толкова ясно, сякаш беше вчера. Представяше си реката, в която се научи да плува, веселите игри с новите си приятели, старото колело на което стана майстор на управлението след десетина контузии, скитането из гората и игрите на криеница, които съпътстваха безгрижното му детство. Първият учебен ден също беше ясно очертан в главата му. Стомахът му се беше свил от вълнение, целият трепереше, от една страна от страх пред неизвестното, от друга от радост, че му предстои нещо ново, непознато, навярно забавно. Тези чудесни години той никога нямаше да забрави, най-прекрасното време от живота му, изпълнено с радост, вълнение и щастие. Приятелите, които му бяха от тогава, се оказаха най-истинските и непреходни, надяваше се, че и той е толкова важен за тях, колкото те за него. Вече се виждаше в парка, недалеч от училището, където много неща направи за пръв път, изпуши първата си цигара, за пръв път пи алкохол, тук беше и първата му целувка, непохватна и бърза, точно такава, каквато трябваше да бъде. Отново си спомни киното, но този път не беше там с баща си, а с любимото момиче, най-прекрасното създание на света, както смяташе тогава. Годините в гимназията се изнизаха като миг, който нямаше връщане назад. Със свито сърце си представи зеленият портал на поделението, в което го пратиха войник, усещаше хладта на мрачния септемврийски ден. Знаеше, че започва нов период от живота му, преобразуването на момчето в мъж. Времето в университета, след казармата, не беше в състояние да пропусне в спомените си, там намери нови приятели, както и врагове за цял живот, най-важното - там срещна любовта на живота си, жената, която стана майка на децата му, чийто плач и смях го накараха да заплаче. Като на филмова лента се изредиха и други моменти от живота му, работата му, командировките в чужбина, уикендите със семейството, колегите. Гледаше филма на собствения си живот, такъв, какъвто сам го беше режисирал.

            Експлозията беше оглушителна, съприкосновението с твърдата повърхност накара самолета да се разпилее на стотици парчета, сякаш беше детска играчка, а не едно от чудесата на техниката. Лентата беше към края си. Нямаше надписи, само тъмнина.