Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкона. Панелният блок се чупеше под прав ъгъл и редица тераси се издигаше вдясно от него. Явно някой скучаещ малчуган бе решил да се забавлява, стреляйки в отворената му балконска врата. Можеше да е от терасата точно до него или някоя от горните две. Не му се занимаваше. Слънцето напичаше насреща и той бързо се скри в стаята. Повъртя фунийката в ръце, по нея имаше изписан текст. Полюбопитства откъде ли е откъсната страницата. Разтвори внимателно фунийката и зачете:
„Пробуди ме от сънно упоен гръм силен и едва очи разкрих навред, обърнах ги около мене, да видя де съм, и се уверих, че на брега на бездната съм мрачна, де не намира час, спокоен, тих на грешните души сганта невзрачна. Дълбока, с дим ...