Един ден се събудих и разбрах, че вече не съм дете. Погледнах се в огледалото и осъзнах, че вече имам почти целия необходим потенциал, за да започна да сбъдвам и най-смелите си мечти. Вече не бях детето, което мечтае за идеалния свят, в който да живее. Вече бях младият човек, който да построи своята фуния, да изпълни своя опус.
В началото всичко е като едно зрънце, което изглежда нищожно и слабо. Но увереността, грижите и любовта ти могат да сътворят чудеса. Зрънцето ще започне да расте. Първо ще се бори с почвата да проникне в нея, за да пусне здрав корен. Ще се сблъсква с камъчета, животинки, твърда пръст, докато намери топлото си убежище. После ще започне да расте нагоре - бавно, малко по малко. В началото ще е слабо, вятър и студ ще го сковават, но и тогава то ще трябва да се пребори, за да оцелее. След всички трудности ще бъде светлина - топло и светло, заслужено ще се развива спокойно, ще дава плод.
Ето така, фунията от началото е малка и тясна, но нагоре се разширява. Върти се и ...