Светът отдавна е осведомен, че мразя да ходя на риба.
Затова отидох. Човек трябва да върши нещата, които ненавижда, за да опознае себе си. Това е предизвикателство. Трябва да въстанеш срещу себе си, та да се примириш със своето несъвършенство.
– Ще видиш колко е хубаво! – възкликна приятелят ми, докато ме друсаше в стария си джип към реките на тази местност, незнайно защо наречена Галушка.
Бях в свирепо настроение, защото ми престоеше битка със самия мене си, сетих се за Радичков и стиснах със зъби.
– Зъб ли те боли? – продължаваше да се опитва да вдига настроението ми този човек, с когото съдбата ни свърза през последните двайсет години. Той беше отвратителен пияница, когато пиеше. През останалото време беше още по-отвратително трезвен. Всички го молеха да пие повече.
– Искаш ли да изпиеш едно питие? – попитах го, за да спра въодушевлението му. На него не му пукаше дали ме боли зъб, но вероятно съзнаваше, че съм въстнал срещу себе си и бих предпочел да избия един или два негови зъба, ...