exuded (Владимир Георгиев)

Слепота 🇧🇬

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-12-07T20:57:25+02:00 144 2 2

Шаран 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...

exuded

Prosa » Cartas, Otros

2025-12-06T20:36:31+02:00 184 2 5

Ферибот 🇧🇬

ФЕРИБОТ
1.
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема ...

exuded

Prosa » Novelas y novelas cortas

2025-12-05T22:00:53+02:00 180 1 3

Ако се замислиш 🇧🇬

Ако се замислиш.
Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете – имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.
Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други – да узряват, трети преждевременно да ...

exuded

Prosa » Cartas, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2025-12-05T01:14:55+02:00 120 3 2

Отидох там 🇧🇬

Отидох там. По-близо до кея.
Наех хотел до морската градина.
През прозореца ще наблюдавам нея.
Дух, жена и страст, спомени без име.
Задуха и не заваля. ...

exuded

Poesía » Otra

2025-12-03T22:18:49+02:00 215 5 7

Да ги сръгаме 🇧🇬

Първо обедняваме духовно. После – материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеден ...

exuded

Ensayos

2025-12-02T20:11:08+02:00 283 2 11

Потребност 🇧🇬

НАМЕРИ СЕ, НАРОДЕ
Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме д ...

exuded

Prosa » Cartas

2025-11-29T20:58:20+02:00 124 1 2

Организация 🇧🇬

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-11-29T06:45:00+02:00 125 2

Обедно време 🇧🇬

Тръгна. Стана тежко, олюля се, но нозете му го държаха. Още не беше навършил трийсет. Не можеше да повярва. Как стигна до тук! Какво значение има пътят. Всъщност?
Колко птички пееха навън! Прозорецът зееше отворен. Кучето мразеше само една от тези птички – сойка ли беше или друга, но викът ѝ го ядос ...

exuded

Prosa » Cartas, Otros

2025-11-25T20:59:17+02:00 184 2 2

Не вярвам 🇧🇬

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-11-23T21:08:54+02:00 147 1 2

От аман до амин 🇧🇬

На премиера (няма значение на кой от многото) му дават бележка и той я чете намръщено пред медийните си мисирки: в България имало много луксозни коли. В същото време бива обдухван от вятър и сее заразата си по изтормозените скъпо фамозни и фатално ненужни пътища на демографски сринатата и изтърбушен ...

exuded

Ensayos

2025-11-22T16:40:44+02:00 180 1 2

Връвта 🇧🇬

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше то да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите ...

exuded

Prosa » Relatos, Cartas

2025-11-21T12:12:31+02:00 227 4 3

Колко струва 🇧🇬

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойническата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българ ...

exuded

Ensayos

2025-11-18T16:36:24+02:00 467 2 23

Индианско 🇧🇬

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...

exuded

Prosa » Otros

2025-11-16T19:21:05+02:00 262 3 5

Някъде в баланса 🇧🇬

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...

exuded

Prosa » Cartas, Otros

2025-11-15T19:43:35+02:00 268 4 5

Новата номенклатура 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...

exuded

Prosa

2025-11-14T20:34:07+02:00 413 4 24

Вратата на балкона 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...

exuded

Prosa » Otros

2025-11-12T19:10:00+02:00 205 3

Кой знае 🇧🇬

Най-сетне я прочетох тая книга. Зачитах я и изоставях, както правех навремето с жените. После тя уж ме търсеше и ме зарязваше, както жените се гавреха с мене. Имаше нещо между нас. То беше презрението към любовта.
Ама пак е нещо общо. Макар че не звучи сантиментално.
Не я изоставих все пак. Сложих я ...

exuded

Ensayos » Personales

2025-11-09T20:30:13+02:00 340 2 4

Страна 🇧🇬

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-11-08T20:14:23+02:00 245 2

На деветнайсетия ден 🇧🇬

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...

exuded

Prosa

2025-11-06T22:05:26+02:00 182 2

Наяве 🇧🇬

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...

exuded

Prosa » Cartas

2025-11-02T01:05:03+02:00 225 2

Нищо особено 🇧🇬

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-10-30T19:14:20+02:00 297 4 3

Миг до камината 🇧🇬

exuded

Prosa » Otros

2025-10-29T19:35:03+02:00 240 4

Затворена глупост 🇧🇬

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-10-25T16:08:22+03:00 654 3 14

Назад 🇧🇬

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...

exuded

Prosa » Relatos

2025-10-22T06:08:34+03:00 479 3 1

Интервю с Бога 🇧🇬

– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема интервю от вас. Ала... не ви виждам. ...

exuded

Prosa » Otros

2025-10-19T10:12:13+03:00 314 5 5

Контрол 🇧🇬

Човекът трябва да е в състояние да се контролира. Иначе може да преяде например. Или да умре от глад. Може да стане мошеник или още по-лошо – политик. Ако нямаш автоцензура, дори в простак може да се превърнеш, в депутат или в министър. Същото се отнася и за липсата на спирачки в областта на крадене ...

exuded

Prosa » Otros

2025-10-12T07:35:16+03:00 318 4 6

Силата на безсилието 🇧🇬

С какво е слабо лявото?
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...

exuded

Ensayos

2025-10-05T20:16:32+03:00 385 4 7

Донякъде 🇧🇬

В памет на брат ми Георги Георгиев, починал на 20 август 2021 година
Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, гра ...

exuded

Ensayos » Personales

2025-10-04T20:33:22+03:00 426 6 6

По Хемингуей 🇧🇬

Дарявам носени обувки 43-ти номер.
Здрави са.
Какъвто беше синът ми.

exuded

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2025-09-13T23:03:33+03:00 385 5 2

Нещо такова 🇧🇬

Въоръжаваме се. Хората, човеците.
Отначало с тояги, с брадви, после с бомби.
Накрая се въоръжаваме с пари. И с алчност, с политици.
Създаваме инструменти, за да се борим, да се бием един срещу друг.
Другите животни на планетата разчитат на това, което природата им е дала. ...

exuded

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2025-08-15T02:42:05+03:00 320 4 6

Именно 🇧🇬

ГЛАВА ПЪРВА
Върволица от хора. Начумерени. Като плитки на козунаци върволиците се разтеглят, увиват се една в друга, после пак се прилепват. Рано е, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях? Не вярвам.
Особнякът зад ъгъла на олющена жилищна сграда с надпис „Образцов дом” прилича на луд. ...

exuded

Prosa » Novelas y novelas cortas

2025-08-09T21:47:24+03:00 466 4 8

Сам 🇧🇬

Сам. И самота.
Нима тя означава нещо?
Да бъдеш сам
и всичко е, и нищо.
А по средата е смъртта. ...

exuded

Poesía

2025-07-26T17:56:06+03:00 293 4 5

Когато смисълът изчезва 🇧🇬

Когато смисълът изчезва
и работите тръгнат зле,
да виниш е твърде безполезно:
той няма да умре.
Когато смисълът се губи ...

exuded

Poesía » Otra

2025-07-02T19:10:47+03:00 282 2 2

Научавам 🇧🇬

Научавам, че целият проблем с корупцията в България е в Столичната община.
Там наистина работят лошо.
Борят се за корупцията си.
Защото в България прези последните 15 години всичко е въпрос на корупция. Или на влияние.
Все едно. Краде се масово. Придобити са държавни институции - на концесия. ...

exuded

Periodismo » Artículos sociales

2025-06-27T22:36:30+03:00 454 4 7

Не бива 🇧🇬

Всеки път, когато помисля за България, се чувствам чужд.
Не съм напускал страната си никога. Тя ме направи чужд.
Умишлено.
Целенасочено.
Тук има толкова висши училища, които не създават продукт, а печелят. Вие ще кажете от какво. ...

exuded

Prosa » Cartas

2025-06-14T23:43:00+03:00 612 8 16

Кенче 🇧🇬

Електронното табло на спирката показва, че автобусът ми ще дойде след 12 минути и ведната реших, че имам време за две хубави неща – да запаля една цигара и да почета малко от сборника с криминални новели на Оскар Уайлд. Случвало се е понякога да си намеря и място в автобуса и така да прекарам още ця ...

exuded

Prosa » Otros

2025-06-02T10:29:02+03:00 372 2 4

Среща с Ивайло 🇧🇬

На път гъм гробищата срещнах Ивайло – мой съученик от близко до града ни село. Винаги усмихнат беше, един такъв изправен и горд. Беше и доста глупав, но се говореше, че имал славен род и бил богат. Горделив беше.
Сега вече, остарял и кротнал, ми се стори симпатичен. Не го поздравих и отминах, но си ...

exuded

Prosa » Otros

2025-05-31T06:49:08+03:00 395 5 7

Ефирно 🇧🇬

От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...

exuded

Prosa » Relatos, De humor

2025-05-25T22:51:56+03:00 436 2 7

Ако губиш достойнство, печелиш време да го върнеш 🇧🇬

Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетелието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или се ...

exuded

Ensayos

2025-05-23T22:53:14+03:00 502 10 6