С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.

  – Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.

  – Трябва да си почиваш. Как точно, това е твой избор.

  Тя изрита обувката си настрани, положи десния си крак върху кушетката, след което изгледа злобно гипса.

  – Трябва да отида до аптеката, за да купя лекарствата, които са ти предписали. Какво ти се яде?

  – Не съм гладна.

  – Галя, трябва да ядеш!

  – Започваш да се отнасяш с мен като към бебе! – каза тя, като с мъка прикриваше гнева си.

  – Просто искам да се чувстваш добре.

  – Днес съм нетърпима – каза тя и сплете пръстите на ръцете си.

  Наведох се и я целунах по бузата, после излязох, оставяйки я сама в апартамента.

  Отне ми не повече от половин час да направя необходимите покупки. Накрая взех китайска храна и побързах да се прибера.

  Галя бе плакала. Извръщайки се настрани, тя се опита да скрие сълзите си, но аз ги видях.

  – Галя! Боли ли те много?

  – Не – отвърна тя и бързо избърса очите си с длан.

  – Какъв е проблемът? Мога ли да направя нещо за теб?

  – Това е непоносимо! – изригна тя и по бузите й отново потекоха сълзи.

  – Какво?

  – Не виждаш ли? – измърмори тя и ме стрелна остро с очи.

  Тогава забелязах, че се бе опитала да надене прашки над гипса. Те се бяха заклещили близо до горната част на гипсираното й бедрото.

  – Невъзможно е – проплака тя. – Гипсът е твърде голям.       

  – Мисля, че трябва да престанеш да се притесняваш за това – отвърнах.

  – Имаш ли изобщо представа колко е неудобно да ти е голо там долу.                        

  – Добра рима – отвърнах с усмивка на уста.

  Тя метна обувката си по мен. Успях да я хвана.

  – Яд ли те е на мен? – подпитах предпазливо.

  – Не. Имам навик да мятам обувки, когато съм извънредно спокойна.

  Помогнах й да свали ненужните прашки и седнах до нея на кушетката. Тя преметна ръката си над рамото ми и ме придърпа към себе си.

  – Жоро?

  Погледнах я, давейки се в сините й очи.

  – Какво точни си мислиш? – попита тя.

  – За кое?

  – За положението, в което съм.

  – Харесва ми това твое положение – казах и почуках по гипса.

  – Наистина? Защо?

  – Не можеш да избягаш от мен.

  Тя видимо се напрегна.

  – Знам, че не можеш да ми простиш – каза тя и отдръпна ръката си.

  – Ей, хайде да не говорим за миналото.

  – Не отговори на въпроса ми. – Очите й отново ме заковаха.

  – Мисля, че ти трябва някой, който да се грижи за теб. Искам този някой да съм аз.

  – Значи ще останеш при мен.

  – Да!

  – Чудесно! А сега дай целувчица на твоето счупено момиче.

  Подчиних се, но се постарах да не се увличам.

  – Сърбят ме пръстенцата на краката – каза тя и размърда пръстите си.    

  – Точно това и очаквах. Мисля, че мога да ти помогна.

  – Направи нещо, моля те! Не мога да ги достигна.

  Плъзнах длан по неравната повърхност на гипса и коленичих на пода, готов да обслужа пръстите на краката й.

  – Всичките са твои – обяви тя.

  – Да, знам какво да правя.

***

  Хапнахме на кушетката, гледайки телевизия. Галя вече изглеждаше доста по–спокойна. Като че ли обмисляше нещо, но ми се стори, че се опитва да прикрие този факт. Избягваше да поглежда към гипса, сякаш искаше да го игнорира и да забрави инцидента. Но гипсът бе там, огромен и бял, държащ безмилостно в плен целия й ляв крак и тазобедрената става, и правейки я безпомощна и зависима от чужди грижи.

  Отнесох празните чинии в кухнята и ги измих. Когато се върнах, видях, че тя опитва да се изправи. Балансирайки на здравия си крак и клатушкайки се страховито, тя успя да подпъхне патериците под мишниците си. Гипсираният й крак щръкна напред, изглеждаше неестествено обемист на фона на крехкото й тяло.

  – Какво правиш? – попитах.

  – За всяко свое действие ли трябва да ти давам обяснение? – засече ме тя, повдигайки вежди.

  – Не, просто си помислих, че може да имаш нужда от помощ.

  – Трябва да пишкам, а с това мога да се справя и сама.

  Кимнах, наблюдавайки несигурните й движения. Грациозната й походка бе тотално унищожена от наглата, ограничаваща превръзка. Все пак моята малка счупена кукла продължаваше да изглежда страхотно. Болезнено крехка, но все така устата. Да.  

  – Какво се пулиш? – Хвърли ми остър поглед през рамо.

  – Наблюдавам грациозната ти походка.

  Тя спря и се отпусна върху патериците, за да може да освободи ръцете си. После размаха показалец и се усмихна широко. Усмивката й обаче угасна, когато усети, че патериците са на път да се изплъзнат от хвата на мишниците й. Хвана патериците навреме и успя да предотврати падането. В този момент си дадох сметка, че съм скочил на крака.

  – Извинявай – каза тя и се загледа в лицето ми.

  – Галя, моля те, внимавай!

  – Добре.

  Стигна до банята без да си счупи друга кост. Изтичах до вратата и я отворих.

  – Благодаря ти – каза тя с необичайна сериозност в гласа.

  Минута по–късно тя пусна водата. Зачаках да излезе. Но това не стана. Вместо това чух потракване на празни съдове. После чух шуртене – вода се плискаше във ваната.

  – Галя, трябва да пазиш гипса – извиках.

  – Ще се поизмия с гъба – извика в отговор тя.

  – Имаш ли нужда от нещо?

  – Неее – Гласът й ехтеше в тясното помещение.        

  – Искаш ли да ти изтъркам гърба? – казах на висок глас.

  Чух я да казва:

  – Не те чувам!

  Четвърт час по–късно тя се провикна:

  – Донеси ми тениска, голяма тениска, трябва да се преоблека.

  Отидох в спалнята, отворих гардероба и започнах да ровя из дрехите й. Избрах една светлосиня фланелка и се върнах в банята. Галя бе промушила ръката си в пролуката между открехнатата врата и касата и опипваше слепешката празното пространство.   

  – Жоро, колко още ще трябва да чакам! – каза тя секунди преди да й подам дрехата.

  Пет минути по–късно тя се появи отново, подпряна на патериците си и облечена само във фланелка и гипсова превръзка.

  – Страшно съм уморена – измърмори тя и бавно ме заобиколи.

  – Ще си лягаш ли? – попитах.

  – О, да.

  – Извикай ме, ако ти потрябва нещо.

  – Между другото… би могъл да спиш в моето легло тази вечер. Тази кушетка е по–скоро уред за мъчения – каза с кадифен глас тя.

  – Сигурна ли си…

  – О, я стига, Жоро! Какви са тези глупости! – рече остро тя и пръстите на гипсирания й крак се извиха нагоре, в опит сякаш да изразят някаква емоция.

  – Сега ще ти е нужно много повече място отпреди.

  – Ще се съберем някак си.

  – Добре.

  Тя закуцука към спалнята. Босото й дясно стъпало шляпаше звучно по плочките. Последвах я.