20 jul 2023, 10:10  

Героят от екрана 

  Prosa » Relatos, De humor
255 2 3
1 мин за четене

Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…

Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…

Да, да…  И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите на мен ръкопляскат…

А ти си зад паравана и никой не те вижда… Е, събираш парсата, но нали тя отива и за мен. А публиката не знае колко остава в джоба ти, колко са за мен – нови парцали за дрехи, боя за лицето, бяла пудра под носа…

Какво мърмориш? Ти си господарят? Може, ама кой го знае…

И – виж какво, чуй ме добре. Да, надянат съм на ръката ти. Обаче… Не завирай баш така средния пръст в основата на главата ми, направо драскаш мозъка…

А, идва новата публика… Сега – изправяй се, вдигай ме, раздвижвай ме – да си мислят зрителите, че сам извършвам подвизите…

Ръкопляскайте, ръкопляскайте, зяпльовци…

 

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??