Героят от екрана
Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите на мен ръкопляскат…
А ти си зад паравана и никой не те вижда… Е, събираш парсата, но нали тя отива и за мен. А публиката не знае колко остава в джоба ти, колко са за мен – нови парцали за дрехи, боя за лицето, бяла пудра под носа…
Какво мърмориш? Ти си господарят? Може, ама кой го знае…
И – виж какво, чуй ме добре. Да, надянат съм на ръката ти. Обаче… Не завирай баш така средния пръст в основата на главата ми, направо драскаш мозъка…
А, идва новата публика… Сега – изправяй се, вдигай ме, раздвижвай ме – да си мислят зрителите, че сам извършвам подвизите…
Ръкопляскайте, ръкопляскайте, зяпльовци…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
