Глад

Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.

Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. С последните си пари успя да плати наема, тока, парното и водата. Вече се къпеше само три пъти в седмицата и после обикаляше да търси работа. Дори и на Женския пазар не я искаха заради липсващите ù предни зъби. Приличаше на проскубана кокошка с оредялата си коса, дебелите бедра и тънките прасци, с провисналия корем. А  допреди няколко години беше хубавица...

Винаги се беше издържала сама и ценеше свободата си. Някога любовници не ù липсваха – лепяха се за нея като мухи на мед. Приятелките ù отрано надянаха брачния хомот и се обезличиха в перачки и чистачки, останаха си с едното средно образование. А тя беше тази, по която мъжете им въздишаха, с която можеха да разговарят. Момичето-мечта, момичето-красавица. Грозноватите ù връстнички отдавна дундуркаха внучета и неверните им съпрузи нощем приласкаваха главите им на рамото си, а тя зъзнеше в самотното си легло. С какво бяха заслужили да живеят по-добре от нея?

Не беше спала с мъж от 15 години. Тогава се влюби безпаметно. Той беше с нищожен пенис и с безпогрешен усет за душата ù. Колегите им се чудеха как тя е с него – лошата му хигиена и сприхавият му характер ги караха да го избягват. Беше готова на всичко: да отгледа децата му, да слугува на възрастните му родители. Най-сетне той се реши на развод, но точно тогава жена му се разболя от рак. Отдръпна се от любовницата си, а след смъртта на съпругата си ходеше несвестен. Никога повече не я потърси. А тя не започна друга връзка. Постепенно хубостта ù изтля, а шансът да си намери съпруг изтече като пясък между пръстите.

Старият навик на красавица я караше да изпъчва бюст и фатално да замрежва поглед всеки път, когато срещнеше на улицата представителен мъж – много често твърде млад. Щом я пронижеше ироничната му усмивка, тя се сгърчваше и в такива моменти неистово ненавиждаше тялото си. Прибираше се вкъщи и вадеше албума със старите си снимки, гледаше ги и виеше от болка като умиращо животно.

Сутрин тя ставаше и ако не беше ден за къпане и търсене на работа, навличаше над пижамата стар анцуг. Вглеждаше се в огледалото и старателно изскубваше острите бели косъмчета, покарали по брадата и над горната ù устна. После отиваше до кварталния магазин и си купуваше пакет цигари, брашно и мая. Никога не хвърляше трохите от хляба, а ги изсипваше на перваза на прозореца. Гълъбите идваха и кълвяха лакомо. Имаше един бял, прошарен с черни перца – само той не отлиташе, щом тя отвореше прозореца, а се доближаваше до ръката ù и чакаше храната. Беше единственият ù приятел, единственото същество, което не я отминаваше с презрение. Тя редовно миеше перваза от курешките на птиците, защото се страхуваше, че хазаите ще ù направят забележка.

Ако не намереше пари, щяха да я изхвърлят на улицата. На кого да се обади? Отдавна не поддържаше връзка с никого, беше се затворила в тъжния си свят. Нищо не получи от родителите си – те оставиха всичко на женения ù брат и той не се сети, че има сестра. А онзи мъж, онзи мъж, който попари душата ù... По-добре да умре до казана за боклук, отколкото да го потърси...

Вчера се доближи до контейнерите с надеждата да намери нещо за ядене. Изплаши се не толкова от вонята, колкото от вълчия поглед на бездомника, който я беше изпреварил.

С тази беззъба уста, мислеше си иронично, може би беше идеална за свирки. Пълна безопасност за клиента! Просто трябваше да излезе на околовръстното и да си чака късмета. Все щеше да изкара за единия хляб. Цял живот беше правила безплатна любов, някой трябваше да се отчете за удоволствието на всичките тези мъже, които я прегазиха и продължиха към опрощаващите обятия на безличните си жени, които не можеха да се опрат и на малкия ù пръст!

Нямаше никакви пари – нито стотинка. Замеси останалата ù шепа брашно само с вода и сол. Довечера щеше да излезе и да обикаля улиците за фасове...

Тя изяде клисавото хлебче. Останаха само няколко трохи. Събра ги в шепа, за да глътне и тях, но се отказа и отвори прозореца. Белият гълъб долетя и се приближи до ръката ù. Тя сграбчи пърхащото топло телце. Жената също беше гладна.