Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. С последните си пари успя да плати наема, тока, парното и водата. Вече се къпеше само три пъти в седмицата и после обикаляше да търси работа. Дори и на Женския пазар не я искаха заради липсващите ù предни зъби. Приличаше на проскубана кокошка с оредялата си коса, дебелите бедра и тънките прасци, с провисналия корем. А допреди няколко години беше хубавица...
Винаги се беше издържала сама и ценеше свободата си. Някога любовници не ù липсваха – лепяха се за нея като мухи на мед. Приятелките ù отрано надянаха брачния хомот и се обезличиха в перачки и чистачки, останаха си с едното средно образование. А тя беше тази, по която мъжете им въздишаха, с която можеха да разговарят. Момичето-мечта, моми ...