11 мин за четене
Ръцете му се бяха сковали от студ.
- Студено ли ти е? – го попитах
- Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
Продължение 2-ра част
- Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи.
- Защото изведнъж забравих коя година сме.
- 2019 - та, 30 - ти март. – отговори той.
Изглеждаше ми доста обезпокоен в този момент. Донякъде го разбирах. Беше гладен, а не се познавахме. Трябваше да проговоря веднага, за да не ме заподозре и в друга нередност. Тогава видях афиша залепен зад гърба му и реших да отвлека вниманието от себе си.
- Виж, тази вечер има театър!
Той се обърна и докато четеше надписа на плаката, забелязах красивия му профил и няколко влажни лунички на носа.
- Апетит за его. – прочете заглавието на глас. – Искаш ли да взема билети? Само след два часа е.
Гледаше ме настоятелно. Не съм си представяла да ходя на подобно място с клин и потник, да не говоря за прическата, при то ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse