Гласът на разума
В детската градина се стремеше да седне до стената – за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и самонадеяни хлапета. Няколко пъти пострада – веднъж, когато го пуснаха с чаршаф вместо парашут от втория етаж, друг път когато се опитаха да го изстрелят до Марс, слагайки го във варел, варела върху едната страна на люлката, а няколко малчугани заедно скочиха от другата, после при игра на хокей в празната заличка с изчистения паркет /той беше шайбата/…
Но, общо взето, премина почти безопасно през този период. Пострада малко – тъй, два пъти чупи ръце, веднъж носа, веднъж беше ожулен…
По-опасно стана в училище – тогава и гласът на разума трудно го отклоняваше от някои пуберски мераци. А и предпазливостта невинаги го скриваше от разбеснелите се хлапаци. Обаче, успя да стигне до гимназията с няколко общо взето повърхностни повреди по физиономията и крайниците…
После се заредиха рисковете – упражнения по физкултура /падане от лоста, обръщане с „козата“, разбит нос - три пъти, при волейбол, няколко снайперски попадения в топките/, веднъж успя да запали кабинета при химия /и след това всички опити там бяха прекратени/, порязвания при лабораторни по биология /същото последствие/…
Следването беше по-леко. Ходеше на лекции /два пъти го биха, задето не избяга с групата/, не посещаваше сбирки на колегите си, веднъж отнесе як тупаник в лицето, задето се беше загледал мечтателно в колежка…
После животът си вървеше спокойно – на работа, у дома, на работа, у дома…
Никакви жени – никакви проблеми. Никакви опити да изпъкне – спокоен трудов живот. Никакъв алкохол – почти мирен ден /е, няколко пъти щеше да отнесе бой от разни пияндурници, на два пъти не успя да се скрие, та го шиха/…
Общо взето – успя да се укрие от света…
И беше благодарен на вписаното в него умение да мимикрира, да изчезва, да слуша гласа на разума…
Накрая, разбира се, умря…
Което за лошия свят мина мимоходом – и това можа да направи почти неусетно за околните…
А на третия ден го забравиха…
Както би пожелал гласът на разума му…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Е, не много е успял!😃
-
По инстинкт. Като тревичка. Най-много - оцеляващ заек...
-
По инерция, вероятно...
-
Благодаря, Надя!
Мъртвороден, но оцелял... Защо? -
И на надгробния му паметник далечни роднини платиха, да се изпише: Мъртвороден. Замисли ме, Разказвачо!
-
Благодаря, Мариана!
Тъжно е - а пък се опитвам да гледам саркастично-насмешливо... -
Благодаря, Силвия!
-
Ярко и запомнящо се произведение! Браво!
-
-
Приятно четене!
-
Абе и Крадец на време, не е за изпускане ще си ги препрочета, че отдавна не съм се спирала при него(Тери Пратчет).
-
Прочети за Джони трите книги...
-
Да така е Георги! Тери Пратчет си е умник с тези негови светове на диска,костенурки, магьосници и килимени хора!
-
Благодаря, Лиа!
Аз не пиша, аз само разказвам разни работи. Тери Пратчет казва, че една идея си пърха из Космоса, после изведнъж пада на Земята и удря в главата някой напълно невинен човек... -
Пишеш"Страшно"! Живот като на войник, дръзнал, като парцаливо чучело да върви по ръба на окопите.Бутат го,раняват го, той пак си върви,но сред хилядите,не личи,че го има. Да! Страшно е да избереш такава съдба, такова призрачно преминаване през живота. Сериозна тема,малко думи, но...замислена ще си остана! Хубав ден Георги!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ама е живял - според него...