Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството на тъмната богиня Ягами, Ифхаркум, където злите души са осъдени на вечни мъки. В уплахата си, тя не се усети кога бе започнала да хленчи, неспособна да изрече нормална реч. Постепенно обаче, паниката премина в странна болка. Бузите ѝ пламнаха от нещо, което тя добре оприличи на два мощни шамара.
Цветните петна, минаващи за заобикалящия я свят, лека-полека придобиха очертания, урагана от звуци започна да утихва, а пелтеченето ѝ постепенно придоби членоразделност. Тя затвори очи и се отпусна, опитвайки се да заспи, но два нови шамара промениха решението ѝ. Кривите образи вече бяха придобили ясна форма и цветове. За нейно учудване, пред нея се блещеше непознато лице. Това, което я впечатли обач ...