Главният стълб на свободата е редът

ДС агент с кодово име Тотенкопф не е съществувал никога. Това е име от германски мит. Мъртвешките глави? Не мога да бъда копие на имитацията.

Стъпките на отмъщението тропат по вратите на позора. Виолините свирят върху гроба на неутралитета. Поетите пият от виното на забравата – ни бяло, ни червено. А полицаите и жандармите бият по главите на глупостта. Ад! Да! Ад!

Добре дошъл в моята нощ. Весталките вече се обличат в черно. Проститутките носят английски роби. Копието на съдбата е в моите ръце. Аз!

Моята любов се удави в омраза, а омразата ми се запали в страстта на кървавата жътва! Житните класове ще останат необрани, прокажените ще се върнат в майката земя, а изтрезнелите от собственото си пиянство ще имат избор – да се колят сами. Изборът е ценен, най-вече когато не е избор.

Ред!

Аз не давам опрощение. Раздавам болка. Търсете прошка от Йоан Кръстител, Архангел Михаил и Горбачов. Не от мен – не, не влизам в тази роля. Гавраил? Ще дойде и твоето време, искаш или не, ще свириш тромпетите за края.

Куче!

Добре дошли в моята постановка. Отварям завесата.

Актрисата в главната роля е италианка с прерязано гърло. От врата ѝ тече вино. А публиката си мисли, че не е наистина. А е. От времената, в които германски порнографски продуценти режеха с резачки краката на актрисите си, до днешните времена, в които цяла България се снима в порнография, са минали едва сто години. Нищо. Нали?

Червената армия бие маршова стъпка към София, докато Борисов си мисли, че няма да свърши като диктатор. Voran! От времената, в които последните фашисти се гърмяха в слепоочията, до днес, не са минали дори сто години. А предстои едва първият апокалиптичен бой. Напред! Ние не носим мир. Ние носим меч. Ще разорем гробовете на предателите. Ядреният дъжд ще бъде нашата чистота. Красная армия - марш, марш в период. Непобедима. Voran!

Първо действие:

Агент Йоан Кръстител раздава опрощение с нагорещена ютия залепена върху гърдите на заподозрян.

Второ действие:

Агент Архангел Михаил смазва в менгеме тестисите на изнасилвач.

Трето действие:

Агент Горбачов кара всички да мълчат в страха си. Тишина.

В залата избухна пожар. Театърът гори и мирише на човешка плът. И тъй като бе драматичен театър "Стефан Киров", живите факли крещяха и пищяха така, че подпалваха и околните. Да беше кино, че да го снимаме. Аз не съм модерен, аз съм адово предверен. Като партизанин без кодово име, като агент на призрачна служба, като кино драматург от времената на д-р Гьобелс. Тук има ли лъжа? Не, реалността е другаде. А всъщност - е буквална в своят такт.

Дяволите са момичета с уши, отрязани като на Ван Гог (и какво и да им кажеш, ще чуят единствено порок).

Край.

Искате ли ред?