Глупостите на умния човек
Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше другите също да пробват тази толкова трудна, ангажираща и опасна дейност.
Затова и не му вървеше. Никой умен човек не е толкова глупав, та да признава друг за по-умен. Околните знаеха, че са най-най-умните, ако пък нещо не знаят – значи е вредно и излишно. Затова човечеството е водело войни, но не се е обединявало за нещо общо и полезно. Умният няма да работи за другите – знаеха хората, умният ще накара някак си – с принуда или измама, другите да работят за него. Че и да му плащат и почитат този, чийто ум е измерен в пари, злато, власт, жени, завист…
При толкова умни умът става дефицит. Но цената му пада – каквото и друго да твърди за продаваните стоки икономиката. Няма търсене – всеки е убеден в притежаването на ненужната стока ум…
Разбира се, хората открито уважаваха ума и изпращаха децата си на училище. Да получават ум и разум. Въпреки че първото е част от личността, второто е елемент от манталитета.
Обаче, и двете са част, но не основа, на човека.
Ето защо умните ставаха все по-малко, убедените, че са умни все повече, а знаещите, че ум не им трябва – основата на човечеството.
Умният се опита да сочи бъдещето. Знаещите, че са умни, му опонираха: като е толкова умен, къде са му парите? И с презрение отхвърлиха твърдението му, че сравняват различни плоскости.
Тогава умният разбра колко глупав е бил. И схвана най-после, че умът е егоистично пригежание – каквото знаеш и можеш, твое си е. Някому да го покажеш – пак си остава твое. Но не можеш да го получиш, без да искаш и можеш да го вземеш. Зърно в пясък не никне…Особено в сушави години…
Човечеството? Живо си е. Съществува. Ум не му трябва – има си самолюбие и водачи. Следва ги като всяко достойно стадо, върви винаги по правилния прав път…
А умният поумня. Спря да раздава акъл. Сети се за библейското обобщение на друг умен човек: „Не хвърляй бисери на свинете…“
И МУ СТАНА ТЪЖНО…
Защото – „Много знание носи много тъга…“
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
.
