Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше другите също да пробват тази толкова трудна, ангажираща и опасна дейност.
Затова и не му вървеше. Никой умен човек не е толкова глупав, та да признава друг за по-умен. Околните знаеха, че са най-най-умните, ако пък нещо не знаят – значи е вредно и излишно. Затова човечеството е водело войни, но не се е обединявало за нещо общо и полезно. Умният няма да работи за другите – знаеха хората, умният ще накара някак си – с принуда или измама, другите да работят за него. Че и да му плащат и почитат този, чийто ум е измерен в пари, злато, власт, жени, завист…
При толкова умни умът става дефицит. Но цената му пада – каквото и друго да твърди за продаваните стоки икономиката. Няма търсене – всеки е уб ...