Добре известно е, че Западният свят е твърде богат на интелектуален дефицит. Същевременно на всички е известно и коварството на Изтока. Русия е особена държава - тя заема междинна географска позиция между тези два свята. Затова коварството на Изтока е в кръвта на руската външна политика. Гениалният професор /и академик/ Александър Цанков - един от най-силните български политици на всички времена, добре разбираше опасността от червената чума, наричана комунизъм. Уникален родолюбец, той беше принуден да напусне България, за да не бъде убит от извергите-комунисти след фаталната за България дата - 9 септември 1944г., когато скъпата ни родина попада под съветския Сталински ботуш. В своята невероятна книга "България в бурно време", Цанков се произнася пророчески по македонския въпрос. В края на книгата си той завършва и с една блестяща констатация - че:

"историческата мисия на Русия е да бъде бент пред разливането на жълтата вълна".

Мисля, че тази книга на Александър Цанков, написана в Буенос Айрес в далечната 1959г., изпреварва, както по време така и като качество, нашумялата книга на Збигнев Бжежински, излязла през 1994г. на български език, под заглавие "Извън контрол" . Но да се върнем още по-назад във времето и да припомним на уважаемия читател за една друга книга - тази на първия украински министър-председател - българинът д-р Кръстю Раковски*, роднина на Георги Сава Раковски. Същият спасява осъденият на смърт от болшевиките гениален руски шахматист Александър Александрович Алехин, като издава специален указ, за да може Алехин да емигрира на Запад, където впоследствие той става единственият френски световен шампион по шах. Кръстю Раковски е убит по заповед на Сталин - този главорез изтребил 70 милиона души от собствения си народ, от които 50 милиона в мирно време! Същият, който популяризира без срам мисълта на Ремарк:

"Смъртта на един е трагедия. Смъртта на милиони е статистика!",

представяйки я едва ли не като своя. Същият този най-масов убиец в човешката история, пред когото дори Адолф Хитлер изглежда като хуманист и невинен младенец. Същият този изверг Сталин, когото в днешно време тачат в Путинова Русия!!! Ето защо комунистите са чудовища и престъпници по рождение. Но да се върнем към Кръстю Раковски. Упоменатата по-горе негова книга е озаглавена "Русия на изток" (Историческо Изследване на Руската политика на Изток и частно - в България /по официални, официозни руски и други чужди източници/. Тя е издадена във Варна през 1898г. от книжарницата на К.Евстатиев. Ще си позволя да цитирам част от предговора на тази изключителна книга, плод на напълно безпристрастен анализ на границата между русофилството и русофобството.

"Сляпата история ни е хвърлила в самите крака на Русия, но и ръцете на този великан, главата на когото стига вечните ледове, не са къси и при всяко помръдване ни засягат. Едни български граждани смятат това обстоятелство крайно честито за България. Те възлагат своите явни и тайни надежди на Русия, като се уповават на нейната привързаност към славяните и на нейната преданост на т.нар. славянска идея. Други български граждани виждат в руското влиятие в България и на изток изобщо, едно голямо злощастие за бъдещето на нашата страна. Те си въобразяват Русия, не като Ханаанска земя, отгдето вее любов и благодат, а като една северна и студена страна, ледените ветрове на която ще смразяват кръвта на младия наш организъм или, още, като една голяма лавина, която ще се сгромоляса  през някоя нощна виелица върху малката бедна българска хижа. Ние не искаме тук - в предговора, да предрешаваме отворения въпрос, кое от двете мнения е по-основателно, а ще забележим само, че и едните, и другите не потвърждават своите мнения с всичките нужни доказателства."

Този предговор, публикуван в далечната 1898г., звучи и днес дяволски актуално, нали!

Но защо ви занимавам с всичко това. Повярвайте ми - с една единствена цел. Проследявайки руската история ние лесно ще открием следната немаловажна подробност. А тя е, че руснакът може да живее и Русия да съществува, само под ботуша на някой цар-батушка. Дали това ще е Петър Велики, Ленин, Сталин, Путин - е все едно. Русия лесно търпи разпад в условията на демократичен разцвет и още по-бързо пониква като плевел на злото в условията на милитаризация. Няма нищо по-страшно от притиснатата отвсякъде Русия. Тя се превръща в това, което вторият световен шампион по шахмат - д-р Емануил Ласкер нарича фигура "desesperado" (Ласкер използва термина desperado - от латински). А това ще рече - нападната шахматна фигура, която няма къде да отстъпи и е отчаяна от това. Тази фигура придобива неистовата сила на камикадзе и е готова да се пожертва, разрушавайки цялата вражеска позиция. Ласкер съветва внимателно да се вглеждаме в шахматната позиция и да се научим да разпознаваме подобни противникови фигури. Защото, ако не ги разпознаем навреме, то дори изглеждащата спечелена за нас позиция, може да рухне внезапно, когато настъпи мигът за тяхната саможертва. Затова умният стратег оставя на подобни фигури поне едно поле за отстъпление. Днешна Русия на Путин е притисната от Запада отвсякъде. Виждаме събитията в Украйна, после в Беларус, а сега и в Казахстан. Зад всички тези събития без всякакво съмнение стоят разработките на тайните служби на Запада. Но така този Запад превръща Русия в desesperado и може скъпо да плати за това. Всеки, който се вгледа внимателно в Русия по времето на Елцин, ще си припомни колко бързо се разкапваше тази държава. Приличаше на презряла и изгнила круша, която всеки момент ще тупне на земята. Причината бе в това, че Елцин като демократ беше оставил Русия в ръцете на демокрацията. Западът просто трябваше да има търпението и далновидността да изчака още малко и с Русия щеше да е свършено. Вместо това, обаче, той наля масло в огъня на Путин и днес Русия е в състояние на предвоенна мобилизация. Не е ясно, за кого работи стягането на обръча около врата на Русия. Най-малкото, защото днешен Китай е огромна сила, която не може да бъде подценявана. Китайците добре разбират, че след Русия идва и техният ред. Защото Европа е отдавна подчинена до степен на слугинаж на САЩ и целта на американската външна политика е да сложи ръка на несметните руски подземни богатства, а след това да съкруши икономически и политически Китай, за да стане абсолютен властелин на съвременния свят. Но Евразийският съюз, в който участва и Казахстан е голяма пречка пред тези американски цели и интереси. Не бива да пренебрегваме и факта, че Байконур - гордостта на руския космически потенциал, е също в Казахстан. Намираме се в по-напрегната ситуация от тази, в която светът беше през периода на студената война. Русия е наистина desesperado-то на Ласкер. Тя няма накъде повече да отстъпва и представлява сериозна заплаха за глобалния мир. Време е за разумен компромис и отново Русия да бъде вкарана в коловоза на демокрацията, който е единственото тресавище, от която тя не би могла да излезе. Време е и българската външна политика да прояви далновидност и да не върви по стъпките на проф. Богдан Филов, защото иначе ще я последва неговата съдба, но това, уви, ще се превърне в съдба и за цяла България!



*Бел. на автора. В някои източници изписван като Кръстьо Раковски