Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а вижда тебе.
Какво можеш да направиш? А...? Какво?
Освен да стискаш масата и забиваш нокти в дървесината, сега тя ти се струва тъй мека, че можеш да си я мачкаш, сякаш си сграбчил неговата мутра.
Ето! – вече потича и кръв от пръстите ти.
Боли те, но на теб ти харесва. Тази сладка болка е нищо в сравнение с тази, която те изгаря отвътре. Гняв и стремеж към нищото – това са твоите демони и те палят огньове и те горят бавно, бавно те завъртат.
Отново ги поглеждаш! Сетне се взираш за миг в мястото до себе си... то е празно... и какво правиш?
Ставаш.
Ставаш и си заминаваш.
Страхливец!
Бесен си за пореден път и причината е една и съща...
Позволи си забраненото – ти си слаб – позволи си да имаш чувства.
А това, което те яде като дребен хищник е, че ти знаеш, че винаги си го превъзхожадал и сега го превъзхождаш, и занапред ще го превъзхождаш.
Но какво правиш...?
Ставаш и си заминаваш.
Бягаш – отново.
Страхливец!
Спомни си за своите победи, спомни си как поставяше всеки изпречил ти се на колене пред теб. Спомни си...
Но не! В главата ти е само Тя.
Обичаш ли я?
Мълчиш... не казваш нищо... не знаеш.
Може би е само някаква си там цел засега.
Ами ако успееш?
Ти ще грабиш, а какво ще дадеш...
Може би търсиш мъст за последната загубена битка...
Нима ще ти достави удоволствие да ги видиш смазани, унищожени от теб.
Погледни ме...
Погледни ме и кажи „ДА”, защото няма нищо по-хубаво от насладата, която ти носи „доброто отмъщение”.