Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а вижда тебе.
Какво можеш да направиш? А...? Какво?
Освен да стискаш масата и забиваш нокти в дървесината, сега тя ти се струва тъй мека, че можеш да си я мачкаш, сякаш си сграбчил неговата мутра.
Ето! – вече потича и кръв от пръстите ти.
Боли те, но на теб ти харесва. Тази сладка болка е нищо в сравнение с тази, която те изгаря отвътре. Гняв и стремеж към нищото – това са твоите демони и те палят огньове и те горят бавно, бавно те завъртат.
Отново ги поглеждаш! Сетне се взираш за миг в мястото до себе си... то е празно... и какво правиш?
Ставаш.
Ставаш и си заминаваш.
Страхливец!
Бесен си за пореден път и причината е една и съща... ...