Голотата на една невидима Вселена
Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож…
През пясъчни пътеки Времето,
посипвало е с пепел слабостта,
И в голотата и,
светът е дърпал стремето
на грешното,създаващо живот
от женската душа…
Казват, че в голотата на една жена се крие нейната слабост. Казват. Подхвърлят си, че в една оголена душа няма цялост, красота, финес… и съвършенство. Говорят си.
Съвършенства! Извън голотата…Отвъд видимото и зрящото…През онова, емоционално сенчестото. Може би, защото си мислим, че това, което виждаме и смятаме за красиво е част от тях…Или може би, защото те се крият на съвсем други места от общоприетите…В една голота от пречупени назъбени лъчи светлина, отразяващи се през стъклените парчета на огледалният светоглед на невидимото…
В голотата на една женска вселена има сила - изпепеляваща, облагородяваща, пречистваща и… възкресяваща. В голотата, онази, женската, изпълнена от слабост, с безгранична чувственост се крие толкова сила, колкото е необходима, за да се крепи небето на раменете на Всесилният Атлас. А може би и много повече…Много!
Обличаме се и мислим, че се крием, а показваме пред Света онова, най-скритото от нас, което дори нашият поглед не иска да прозре. Събличаме се. Бавно или бързо. Дрехите се плъзгат по рецепторите на кожата и смъкват всички погледи, натежали по кожата на същността. Бързаме! Припряно дърпаме копчета, смъкваме, безразборно захвърляме в краката си, мачкаме…А голотата ни е настръхнала. Стаената сила в живото тленно изящество на телата ни извира изпод обвивката. Бълбука си, а иначе сме…облечени. Извън измерението на голотата си.
Голи стъпала. Вана. Вода. Бели пухени облачета от пяна и аромат…на диви цветя, на жасмин, на сладки плодове. Женската голота има своя невидима същност. Свои неповторимост и уникалност. Дължината на косата. Цветът на кожата. Очите. Погледът и светлината в него – звездна, слънчева или нощ…Малиновият цвят на устните. Мекота. Извивките на шията, движението на гърдите, овалът на пъпчето…Захвърлили дрескота на ежедневието, като воал от цигарен дим, повдигаме крак и се потапяме в голотата си. Изпълваме водата и вдигаме нивото и. Разпенваме. Въздишките обладават въздуха, а пространството се насища с аромат от душевни стенания.
Една жена е най-силна, когато голотата и е на показ. Защото е останала само по душа. И всичко е като на длан, поставено на масата за покер. Разсъбличане на същността – игра, която не е за всеки, но е ценна и неповторима, като всяко раждащо се същество в пределите на познатата ни Вселена.
Там, където е видима голотата на слабостта е скрита най-голямата сила.
Текстът е създаден по една красива фотография по проект на много интересен човек, съдейки по историите, които разказва, чрез снимките си. Не съм сигурна и може да наруша правилата, за това не давам линк към проекта, но си струва да се разгледат нещата му. Винаги съм "за" вдъхновението.Благодаря на Аделина (written-springs) за поканата да участвам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Снимката е доста интересна и провокираща ,в най-добрия смисъл, съзнанието. Имах избор да харесам от много други, и всичките имаха своето очарование. Харесвам, когато един вид творчество,кореспондира с друг вид, без да се "изкривява". Един вид, изкуство с друг вид , които си прилягат.
