Катюша
Тя беше най-грозното кученце на света...Кафява една такава, с криви ушета, стърчащи настрани. Баща ни я донесе след един специален поход някъде из торлашките села, последвал слуховете за добро родословие и силен ловен инстинкт. Нарече я Катюша. На бойните машини. Дойде за първи път на село на около три месеца-смешно, трътлесто кутре, шоколадово-кафяво, светло кафеникаво около очите и муцунката и същите симетрични светли петна на веждите, симетричен сърцевиден нагръдник. Бяло имаше само на четирите лапки и върха на опашката. Миришеше силно на кучешко ако и нещо неопределено, вероятно свързано с кучешката природа...На задните лапки имаше по един допълнителен пръст-признакът на добрия ловец, както тогава каза тате...Ние със сестра ми я посрещнахме възторжено и още, когато баща ни я извади от кашона, се сприятелихме с вечно усмихнатото, игриво кученце. Погалено веднъж зад ушетата, то скимтеше благодарно и с нежно близване засвидетелстваше вечната си любов. Тате я завърза пред кучешк ...