maracuja
29 el resultado
Огромен букет от розови гладиоли…Стърчеше глупаво в единия ъгъл на стаята, а прозрачният сутрешен здрач бавно се отдръпваше от неясните му очертания…Беше го прибрала в спалнята преди да заспи, защото котаракът упорито се опитваше да изяде част от аранжировката …”Трябват му витамини…”-разсеяно си мис ...
  1042 
Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...
  1288 
Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...
  759 
Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да ...
  772 
Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...
  862 
Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...
  934 
Там, където живее сърцето..
Градът, където съм родена е най-странното и колоритно място на света...И не само заради природата, която не е повторена от Господ никъде на тази земя. Заради невероятните трансформации на сезоните...Заради аромата на мокра червена пръст...Заради специфичния вкус на онази ...
  718 
Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...
  855 
Катюша
Тя беше най-грозното кученце на света...Кафява една такава, с криви ушета, стърчащи настрани. Баща ни я донесе след един специален поход някъде из торлашките села, последвал слуховете за добро родословие и силен ловен инстинкт. Нарече я Катюша. На бойните машини. Дойде за първи път на село на ...
  1052 
И още само миг и с теб ще бъдем на плажа... Ще се затичаме към хоризонта, който ражда слънцето секунда по секунда, вдишване след вдишване, и туптене след туптене на сърцето ми, на сърцето ти... Ще притаим дъх, без звук и без движение, докато ивицата стане полумесец – тънък резен диня, заблестяла в с ...
  759 
Ичи и Лили
Синът на Василови се казваше Илия. Но това го разбрах чак когато пораснах и станах студентка по медицина...Дотогава всички го знаехме като Ичи. Помня го още като ерген-беше разглезено момче-вечно неподстригано, неизбръснато, косата му стърчеше като сеното от каручката на дядо, излизаше пр ...
  756 
И се сливаме...Ти проникваш в мен, а аз в теб...След горещия вихър и сладката страст...Едва след това идва взаимното удоволствие да се потопим един в друг...Жега...Струя свежест от открехнатия прозорец...Не пускай лампата, виж луната! Носиш две чаши вода, защото няма начин да не помислиш за мен, ког ...
  1156 
Да, вече знам... Ти си мъжът, когото чаках... През всичките тези самотни денонощия, безтегловни сутрини, ужасяващо безнадеждни дни и окъпани в сълзи вечери, подозирах, че си някъде там, зад бариерата на времето и пространството... Знаех, чувствах с всяка моя нещастна клетка, че ще те срещна, макар и ...
  814 
Бабините гозби
Още ги помня тези вкусни летни вълшебства, сътворени от баба с продукти от двора и градината...Простата храна, която създаваше по собствени рецепти беше неповторима и сега си спомням за нея с малко тъга, защото повече никога няма да ги опитам, а и доста от рецептите си отидоха с баба. ...
  958 
Всяка сутрин е хладна и прелестно нежна, когато се будя до теб... Когато изплувам бавно от неспокойните дълбини на съня преди разсъмване... Когато усещам твоя, само твоя аромат, преди да отворя очи... Когато чувам гласа ти, тих и дрезгав, и светлосив... Когато вибрирам микроскопично, докато ставаш о ...
  833 
Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...
  866 
Ревност... Като гигантски сивкав паяк... Пълзи по шията ми и дебне с жило повърхностното трептене на кръвта ми...Хвърля невидима мрежа върху лицето ми, прогонва въздуха, слънцето, лятната роса, тежи като мръсна мъгла, зловонно сметищно изпарение и последователно трови всеки мой нерв... Ревност, като ...
  719 
Целувай ме, по дяволите, целувай ме...! Пред онези възмутените на нашата възраст, на паркинга, бензиностанцията, в супермаркета, на ъгъла...Поемай глътките въздух от мен и аз ще пия твоите...Слей дъха си с моя...! Дишай...! Потъни в очите ми, както аз всеки път безнадеждно се давя в твоите...! И не ...
  842 
Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любо ...
  975 
По едно време се загаджих с един пич от Дреновец...По стечение на обстоятелствата, Дани живееше в София. Беше много сладкодумен и имаше страхотно чувство за хумор . Можеше да ти разкаже нещо забавно с напълно сериозно изражение, а като шегата ти стигне до акъла да се напикаеш от смях...Дани имаше ку ...
  984 
Ще ти разкажа приказка... Искаш ли...? Докато заспиваш, чуй тази история за Жената, която намерила Любовта... Красиво е... Имало едно време една принцеса. Всички момичета са принцеси за своите родители, затова я наричаме така. Тя живеела заедно с майка си и баща си в най-красивия замък в една каменн ...
  959 
Когато съм с теб времето спира...Слънцето остава безмилостно разполовено от хоризонта, а нежнорозовото залезно небе застива в екстаза на нашата среща... Майската вечер омагьосва с маниакалния цъфтеж на розите -есплозия от аромат и цветове, а аз забравям да дишам, когато ме гледаш с топлите си очи и ...
  1171 
Всяка нощ те сънувам... Един и същ е сънят... И винаги започва еднакво... Будя се от бавен, равномерен шум...Успокояващ ритъм... Сутрешен блус... Бавно... После усещам топлината на кожата ти върху бузата си, притисната до гърдите ти... Сърцето ти... То ме събуди... Бавно плъзвам лицето си по горещат ...
  807 
Написах едно писмо... До теб...
Съжалявам, но почти умрях, докато чаках... Казах – ще пиша само, когато почнеш смъртоносно да липсваш... И е така... Морето е красиво, без вълнение, ухае на водорасли, чайките крещят името ти... Няма те... А в мен се промъкват студът и самотата, и колкото и да вярвам, ...
  1181 
Сватбите
И да не кажете, че пиша само за погребения... Иска ми се да ви разкажа и за сватбите, които често се вдигаха в селото по типичен северозападен и строго локално белополски обичай...Преди трийсет години все още имаше достатъчно млади люде на село, които се съчетаваха в свещен брак...Само на н ...
  842 
Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...
  716 
Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...
  681 
Чичо Лико, селският глашатай
На връщане в неделя е горещо... Тръгвам обратно и няма как да не продължа мислите си, докато пухтящият автобус отново върти през полупустите и задремали в ранното послепладне селца... Потя се въпреки климатика, но нарочно съм заела тази важна за мен позиция до прозореца, ...
  813 
Краткото пътуване през Северозапада
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ...
  1954  10 
Propuestas
: ??:??