— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в пот и потънал в срам от сконфузната ситуация клетият човечец сниши главата си и продължи към вратата на кабарето, от което пожела по-бързо да излезе, защото усещаше, че нещо не е както трябва.
Цайко забърза крачката си отвори вратата и изведнъж ярка светлина прониза погледа му, като в същият момент от хамбара до заведението се чу зловещ глас, който сякаш го дърпаше назад.
Цицинкин замръзна и не посмя да помисли нищо. След като това странно явление отмина Цайко се извърна в себе си търсейки отговор, но там не намери нищо.