28 dic 2013, 21:29

Град

  Prosa
664 0 1
1 мин за четене

 В цялата гора нямаше по–голям музикален ценител от свраката Стефка. Тя можеше с часове да се наслаждава на птичите песни, зареяла поглед над боровите върхове,  и да мечтае за оперна кариера. Като сврака с критерий, тя разбираше, че гласът й не е нищо особено, затова се беше ориентирала към дирижирането. Плановете й за пълни зали и бляскаво оперно бъдеще бяха наистина грандиозни.

 Вечер, когато щурците извадеха цигулките, тя придърпваше важно „фракът“ си, покланяше се  и започваше да дирижира. Концертът започваше с увертюра от „Крадливата сврака“, следваше действие от „Много сврак за нищо“, и завършваше със „Свраколето“.  Дълго след като последните акорди заглъхнеха, гората мълчеше омагьосана.

 Един ден Стефка реши да покаже изкуството си на големия град. Взе най–хубавата си палка и отлетя на североизток. Градът я посрещна начумерено, сякаш още един диригент би му дошъл в повече. Там Стефка откри съвсем нови звуци – пищящи, стържещи, виещи, кресливи - звуци, към които хората бяха безразлични, защото бяха свикнали с тях. Музикалното й ухо успя да открие хармонията дори в тази какафония, и начумереният, мрачен град  й заговори по нов начин: тя чу копнежа на задъханите тротоари, чу малките тайни, които си споделяха прозорците на сградите, чу и веселите трели, с които колелата на трамваите се присмиваха на закъснелите пешеходци. Животът тук пулсираше с цялата енергия и красота, на която беше способен. Вдъхновена както никога досега, Стефка кацна по средата на една улица, вдигна палка и се приготви да дирижира най – великият си концерт. В този момент един автомобил я прегази. Последната й въздишка беше в ре диез минор.

 Градът не прощаваше на онези, които разкриеха красотата му.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти! Точно в целта, кратко, изпълнено със съдържание, с ясно послание!

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...