Създадох си своя цветна градина. Много труд положих. Подготвих почвата със силна тор. Набавих си различни цветя, от хубави, по-хубави. Всяко си има свой чар и аромат. Когато ми е тъжно, отивам при бялото цвете, когато мечтая - при синьото, а заболи ли ме глава - при здравеца, а весела ли съм - при пъстрите. И така ден след ден, аз се грижех за своята градина. По грижи за всяко едно от тях, не забелязах, кога между тях се появи странно цвете. Много красиво. Имаше златисти листа, завършващи с бяло сребърни ивици. Ухаеше божествено. Мирисът му ме опиянява и успокоява. Доближа ли го, излъчва нежна топлина. Странно усещане за щастие ме споходи. И така ден след ден, аз се преобразявах. Започнах да гледам на живота с други очи. Странно цвете. Един ден, зарадвана от неговата поява, реших да погаля неговите красиви листа. Какво изумление - то ме убоде. Неговите листа се оказаха бодливи. Отдръпнах се уплашена и учудена. Гледах и не можах да разбера какво ме уплаши. Стоеше там сред цветятя и се кипреше. Поглеждаше ме странно, странно и сякаш ми казваше:
- Е, накарах ли те да обърнеш и на мен внимание? Не разбра ли, че с мен не се постъпва така, както с другите цветя. Аз съм различно от тях. Съобразявай се!
Започна все по-рядко да ми показва своите красиви листа. Понякога, виждам, скрито ги показва на латинката, а веднъж-дваж и на маргаритата. Но, продължавам да усещам топлината и нежния му мирис.
Нали си е странно цвете, странно си постъпва. Все още си го поливам и се грижа за него. Не знам дали някой ден - каквото си е странно - няма да му писне от моите прекомерни грижи и да напусне моята градина от приятели. Времето ще покаже.
Продължавам да му се радвам от сърце.
© Радостина Колева Todos los derechos reservados
п.с.Благодаря за забележката.