очите виждат кораловите спомени в скъпоценното сърце на мидата
очите, които сплитат в молитвени слова прозрачните жилки на листата
като предупреждение
на мъртвите деца
ГРАДИНАТА НА СМЪРТТА
Още пазел в устни младият принц дъха на своята възлюблена, когато от сумрака на галерията надвиснала сянка. Сякаш безшумни криле забулили погледа му и той видял костеливи пръсти, стиснали като отровен паяк юмручето на малко момче и дръжката на кинжал, забит до дъно в гърдите си. Бил дочувал зад тежките завеси на замъка сподавени шепоти и пълни с отрова думи той и знаел, че чичо му кроял планове, да премахне него-законният престолонаследник, за да възкачи на трона невръстния си син и да заграби властта като негова сянка. Но не покрила чистото сърце на младия принц черната пелена на гнева, която размътва погледа и когато зениците на момчето разлели ужаса и безсилието си в безкрая на неговите, той се усмихнал. Сърцето му за последен път се свило около гладката стомана на острието и алена капка обагрила ...