Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката казва: „аз съм границата”.
Когато изричам „обичам те”, си спомням, че го казвам на някого другиго, отвъд моето тяло, и че две чужди очи ме гледат. Словото казва: „аз съм границата”.
Когато обаче душите сънуват и в съня си се сливат като две кълбета от пламъци, огънят ми нашепва, че сме едно. Душите казват: „ние сме завършеност”.
© Адриана Василева Todos los derechos reservados