Адриана.Василева (Адриана Василева)
30 7
14 нояб. 2021 г., 17:40

Границата 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
869 1 3

Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си, 

на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”. 

 

Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло,  моята мисъл, моята воля. Прегръдката казва: „аз съм границата”. 

 

Когато изричам „обичам те”, си спомням, че го казвам на някого другиго, отвъд моето тяло, и че две чужди очи ме гледат. Словото казва: „аз съм границата”. 

 

Когато обаче душите сънуват и в съня си се сливат като две кълбета от пламъци,  огънят ми нашепва, че сме едно. Душите казват: „ние сме завършеност”.

© Адриана Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е да я разгадае, когато е буден
  • Привет, Жабок! Каква чудесна дума: „сънебродник“, не се бях сещала за нея! Звучи по-красива и българска от „онейронавт“. За много хора сънят е измамен. За мен не е точно втора реалност, може би по-скоро добавена реалност, като виртуалната, само че истински случваща се (поне в подсъзнанието ни).
    Смея да твърдя, че и аз съм сънебродница (звучи толкова поетично!). Иначе, предполагам си чувал умната фраза: „Животът е сън. Сънят е тайна“. Понякога е хубаво да си остане такава, а понякога някой я разгадава... ^_^
  • Странно състояние на духовно обичане и материално не обичане.
    Защото истината е в съня, или може би не.
    Винаги съм бил "сънебродник", но съм разбрал, че сънят е втора реалност за самотника.
Предложения
: ??:??