Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изпитвам нищо, а защото те обичам толкова много, страшно много, убийствено много за мен самата.
Дълго време чаках... Толкова дълго, че свикнах с болката, свикнах с мисълта, че приех реалността. Бях търпелива. И все още съм. Останаха ми още малко сили, още малко воля, а надеждата започна да умира бавно.
Вярвах, че някой ден ще застанеш истински до мен, като тези влюбени, които вървят по улиците на нашия град. Вярвах. Ти ме бе подлъгал по това. Ти ми бе вдъхнал тази надежда, а сега ми я отнемаш. Толкова дълго време чаках, заради теб и мен, а сега двамата с теб сме една тайна. Никой не трябва да разбира и знае за нас. Всичко е скрито перфектно. Няма и ни най-малка следа.
Помня, че бях готова да се ...