Човекът е като отрязана филия хляб,  която ту подслаждат,  ту посоляват...

Капка след капка  -  вир.  Стих след стих  -  поезия.  А човек след човек  -  тълпа!

Не винаги е задължително да плачеш,  за да бъдеш разбран...

Човек търпи до едно време  -  след това...  свиква!

Слънцето най-силно грее там...  където хората от месеци очакват дъжд!

Нас  -  homo sapiens  -  ни обединява факта,  че сме разделени,  а не нашето желание за обединяване!

Единственото утешение при провалена изгодна сделка е това,  че тя може да се забрави.

Регресът е  -  уви  -  много по-качествен от прогреса!

Свръхнадареността ни пречи,  пречи ни да мислим разумно!

С болката се свиква лесно...  стига да е чужда!