Човекът е като отрязана филия хляб, която ту подслаждат, ту посоляват...
Капка след капка - вир. Стих след стих - поезия. А човек след човек - тълпа!
Не винаги е задължително да плачеш, за да бъдеш разбран...
Човек търпи до едно време - след това... свиква!
Слънцето най-силно грее там... където хората от месеци очакват дъжд!
Нас - homo sapiens - ни обединява факта, че сме разделени, а не нашето желание за обединяване!
Единственото утешение при провалена изгодна сделка е това, че тя може да се забрави.
Регресът е - уви - много по-качествен от прогреса!
Свръхнадареността ни пречи, пречи ни да мислим разумно!
С болката се свиква лесно... стига да е чужда!
© Гюрхан All rights reserved.