Греховете на Мустафа
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се втурнат да й помагат.
Огледа се. Джамия с високо бяло минаре се виждаше на стотина метра между дърветата. Разхвърляни по склоновете къщи се кипреха в цветни дворове. В ниското буйна река ромолеше между бели, обли камъни. По бреговете жълтееха паднали листа.
На мегдана видя кметството, един магазин, училището и кръчмата. Там бяха седнали няколко старци, които въртяха кехлибарените си броеници и пиеха чай.
Тя се спря и ги поздрави. Те я огледаха от глава до пети и се чудеха на тази младата жена. Любопитни бяха да разберат.
- Таа, що щеш тук, къзъм? Коя си ти? – попита я дядо Али.
- Аз съм Елена. Ще бъда учителка в селото. Търся си квартира. Да знаеш къде мога да намеря една стая?
Али впери сивите си очи в нея. Хубава къзъм беше. Млада. С пшенична дълга плитка, зелени като джанки очи, стройна снага. Две трапчинки се виждаха на бузите й. Червенина плъзна по лицето й, после по врата й и се спусна в пазвите й. Стана й неудобно, че я оглеждат така.
Али живееше с жена си на края на селото. Имаше три омъжени дъщери, двете бяха в други села, а най – малката Есма живееше в другия край на селото. В двора имаше и отделна пристройка с две стаи, стояха неизползвани, но имаше натрупани кашони с непотребни неща, които трябваше отдавна да се изхвърлят. Тогава му щукна една мисъл.
- Ами, къзъм, аз има две стаи. Отделни са от къщата. Може да се изчистят и да ти дам квартира. С жената живеем сами у къщата.
- Колко ще струва наема?
- Абе, колкото дадеш. Де да знам? Ще се разберем някак.
Елена кимна и тръгна след Али, който взе единият й куфар. Трополеше по калдъръма с токчетата си. Май не трябваше да слага обувки с висок ток. Те се забиваха между камъните и тя бавно се придвижваше. Иначе се беше облякла скромно. С дълга черна пола и блуза, която покриваше ръцете й до пръстите. В родопското село не биваше да ходи разголена, както в родния Пловдив , щото щеше да си създаде гневни погледи и врагове сред помаците.
Нямаше как да се отърве от това разпределение след института. Три години я чакаха да изкара в помашкото училище. На края на света. Доста уплашена, тя крачеше след Али и мълчеше. Отиваше на непознато място, сред чужди хора, с други традиции и вяра. Една буца беше застанала на гърлото й. Устата й беше пресъхнала. Всичко й вреше в стомаха. Вървеше като на сън след Али и не го чуваше какво й говори. Трябваше да внимава. Те бяха с други разбирания, закостенели и според нея много изостанали от света. Потисна въздишката си.
Спряха пред един висок дувар. Али отвори дървената порта и влязоха в двора. Димитровчета пъстрееха в лехите. Зад къщата кудкудякаха кокошки. Имаше и обор вдясно. Миришеше на оборски тор.
- Фатмееее – завика той – излез Фатмеее…
Показа се жена му Фатма и ги изгледа с ококорени очи. Чудеше се коя е това момиче, ама не попита.
- Фатме, това е учителката, дето ще учи децата тая есен. Търси квартира и аз реших да й дам пристройката да живее. Трябва само да се изчистят стаите.
Елена подаде ръка и се запозна с жената. Фатма беше над петдесет години, ниска, с кръгло лице, с шарени шалвари и бяла кърпа на главата. Весела усмивка цъфна на устата й и Елена също й се усмихна.
Влязоха в пристройката и започнаха да подреждат стаите.
Следобедът беше прехвърлил, когато Фатма покани момичето да обядват. Разчупи питата, опържи яйца, сложи мляко и сирене на масата.
Спокойствие обзе Елена сред тези мили и гостоприемни хора. Не знаеше, че е толкова гладна. Поговориха си. Опознаха се.
Вечерта спа непробудно, а сутринта Фатме я извика за закуска. Чаят миришеше на билки, а препечените филийки с масло и малиново сладко бяха вкусни.
………………………….
Елена проверяваше тетрадките на масата, когато чу гласовете отвън. Погледна през прозореца и видя, че мъж, жена и две малки деца влизат в двора. Фатма се втурна да ги посреща. Целуна децата и всички влязоха в къщата.
Само мъжът остана навън да допуши цигарата си. Беше около тридесетгодишен, висок, с тъмни като въглени очи и черна лъскава коса. Очите му се спряха на прозореца и се впиха в зелените очи на Елена. Усмихна й се. Очите му я изгаряха. Проникваха в нея бавно като пламък. Нежност се разля в гърдите й.
Тя се скри бързо зад пердето, но сърцето й заигра учестено. Щеше да изхвръкне. Запъркаха хиляди пеперуди с копринени крилца в стомаха й. Стана й хубаво.
Хареса този тъмноок мъж. Снажен и силен.
Влезе непоканен в мислите й, в душата й…
Но, Господи… той беше от друга вяра. Беше женен. Беше абсурдно…грешно…неприемливо…
Но любовта я връхлетя изведнъж. Мислеше за него ден и нощ. Беше я обсебил…макар, че тя нямаше да предприеме нищо…
……………………………………………….
Елена закъсня тази вечер. Имаше родителска среща и когато си тръгнаха всички, тя заключи училището и сви по криволичещите улички. Беше тъмно. Чу стъпки зад гърба си и спря. Озадачена, тя видя Мустафа, че я следва.
Той я настигна и тръгнаха заедно. Знаеха какво ще се случи още тогава, когато очите им се срещнаха за първи път. Ръцете му я обгърнаха, тя се прилепи до него и усети топлият му дъх в косите си. Спряха в корията до реката. Мустафа протегна ръце и раздипли косите й. Целуна я. Елена остана без ум и разум.
Разтвори сърцето си за него. Там, тя стана негова. И той неин. Мустафа беше умел любовник. Елена още се срамуваше от ласките му и от нещата, които й правеше. Знаеше, че не е редно. Знаеше, че е грях, но беше й хубаво. Чувствата я изгаряха. Беше лека като приливна вълна. Беше като птица, намерила своя орел.
Когато бяха с него, изпадаха в еуфория и вихър… и нищо не можеше да ги спре.
Елена и Мустафа се срещаха от няколко седмици. Вечер тя отиваше до старата плевня на Али. Мустафа я чакаше в тъмнината. Грабваше я в обятията си, нетърпеливи смъкваха дрехите си и започваха да се любят. Устните им се сливаха в нежни целувки, ръцете им се галеха, краката им се преплитаха като здрави въжета. Телата им се извиваха в синхрон и страст. Бяха като едно цяло тяло. Любов и омая. Трепереха в прегръдките си. Не мислеха за нищо. Не можеха да се заситят един на друг…
Бяха пак заедно. Лежаха в сеното отмалели. Беше вече тъмно, само реката бучеше наблизо. Ръката му я галеше по косите. Тя беше се свила до него. Чуваше сърцето му как тупти. Усещаше целувките му по лицето си. Горещите му устни, тъмният му поглед, силните му ръце… Пак я разпалваха като факел в нощта.
После си тръгваха умълчани. Тя към квартирата си, той към къщата си, при Есма и децата.
Елена лягаше на тясното си легло и цяла вечер се въртеше. Не можеше да спи. Но беше като омагьосана от него. Първата й любов, първият й мъж…През ума й се въртяха хиляди неща, знаеше, че е виновна, че не трябва да продължават с Мустафа, че е грях да го иска. Ако се разчуеше, щеше да загуби и работата си, щяха да я заклеймят в селото, да я изгонят. Но един друг глас й казваше, че тя не е блудница…а само една жена, която се влюби в семеен мъж. Неподходящ. Друговерец. И семеен при това.
Седмиците се превърнаха в месец. Стана студено. Късно вечер, щом хазяите загасяха лампите в стаята си, Мустафа се промъкваше и идваше при нея. Любеха се трепетно в тишината. Бяха огнено кълбо. Разделяха се тъжни, с малки, бързи целувки и той си тръгваше.
Дойде пролетта. Децата бяха във ваканция. Елена беше полудяла от нерви. Гадеше й се сутрин. Цикълът й закъсня. Беше бременна. Гледаше корема си и се чудеше какво да прави.
Какво ще става? Ще я вземе ли Мустафа, или не…Ако не…как да изтръгне това същество и да се отърве от него.
Ръцете й трепереха, а умът й се замъгли от мисли. Умираше от страх. И срам. И от мъка, че май трябва да махне детето си.
Беше решила да му каже вечерта. Нали стотици пъти й беше казвал, че ще се разведе с жена си и ще се оженят някъде далече оттук. Влезе в плевнята разплакана и покри очите си с пръсти. Тресеше се от плач. Мустафа я гледаше студен и далечен, когато му каза за детето. После й каза, да се оправя сама. Семеен е и няма да зареже децата и жена си. Да си намери друг.
Какво да правя с нея? Тя ще ми разбие живота…ако не махне детето…Есма и децата ми …ами хората…хората какво ще кажат…ако се разчуе…трябва да й затворя устата…трябва…
Елена не можеше да повярва, че е обичала този мъж. Всичко се преобърна в нея.
Излезе навън и студеният вятър я прониза. Започнало беше да вали. Стичаха се едри капки по лицето й. Но спря да плаче. Беше много объркана. Тръгна да върви из сенките под дърветата. Трябваше да се прибере и да измисли нещо. Бързи мисли се завихриха в главата й. Имаше още няколко дни от ваканцията. Да отиде до Пловдив. Да абортира. И да забрави за този нещастник.
Чу стъпките му, че я настигат, но не се обърна. Той я задърпа за ръцете, но тя не се спря. Събори я грубо на земята и я възседна. Елена не очакваше и започна да се мята под него. Не чу как един камък изхрущя в главата й и потъна в тъмнина.
Мустафа я замъкна до реката. Хвърли я . И тялото глухо тупна във водата.
Олюля се и се подпря до един дънер. Постоя без да помръдне. Умът му започна да се прояснява. Тогава разбра какво е сторил. Ръцете му се разтрепериха.
Заоглежда се плахо. Никой не го видя. Беше тъмна нощ. Дъждът внезапно се усили. Арда забуча. Водите й блъскаха бреговете. Вятърът запищя в ушите на Мустафа. Луната се беше изцъклила над дърветата.
Мустафа тръгна бавно, като се криеше из тъмнината.
………………………………
Ваканцията свърши. Търсеха Елена навсякъде.
След седмица тялото й изплува в един вир на Арда. Беше неузнаваема. Хората цъкаха с уста и клатеха глави в недоумение. Носеше се слух, че се е самоубила.
Родителите на Елена пристигнаха и прибраха тялото й.
Фатма и Али бяха притеснени и покрусени заради момичето. Фатма плачеше дни наред и нареждаше тихо.
……………………………….
Мустафа не беше на себе си. С тези две ръце я беше убил. Гледаше с отвращение ръцете си. Вината се беше загнездила и го душеше всяка вечер. Като тежък воденичен камък го затискаше и не можеше да си поеме дъх. Стискаше уста, но тайната и грехът, който беше сторил го убиваха. Редеше молитви всеки петък в джамията, но нямаше покой.
Сънуваше често един и същ сън. Как Елена се носи в бурните води на Арда, как ту излиза от тях, ту изчезва в дълбините. Събуждаше се потен и едва удържаше да не изкрещи...
Когато детето му се разболя от пневмония, Мустафа потръпна от ужас. Малкият Орхан си отиде внезапно за две седмици.
Аз съм виновен…аз…само аз…аз взех живота на Елена и нероденото, Бог ми взе Орхан…дали си изкупих си греха…дано пощади другото ми дете…
Стоеше без сълзи над сина си. Вцепенен от мъка. И от прозрение, че нищо не е случайно…
На четирдесетия ден след смъртта на Елена, Мустафа падна в една пропаст, когато сечеше дърва. Намериха го след няколко дни.
Всевишният не беше милостив към греховете на Мустафа, но беше справедлив.
© Tаня Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрави Иржи!
-
Все едно да намериш бисер сред купища от обикновен чакъл... така се чувствам, след като прочетох на един дъх разказа ти, Таня! Ще те последвам, за да не те пропускам, а сега те поздравлявам с заслужената награда! Страхотен разказвач си! Историята звучи тъжно, но изглежда като истинска! Адмирации!
-
Поздрави Петя!
-
Моите поздравления за разказа!
-
Благодаря Дон Бъч!
-
Великолепен разказ - силен, суров, запомнящ се.
-
Благодаря Луди!
-
Честито! Пропуснала съм един хубав разказ.
-
Благодаря Два!
-
Силен разказ! Поздравления!
-
Благодаря, Наде!
-
Честито!
-
Благодаря Зиги!
-
Честито! 🥳🥳🥳
-
Благодаря, Роси!
Ти също си много, много талантлива и пишеш вълнуващо! -
Честито, Таня!Много хубав и силен разказ! Пишеш страхотно и винаги с удоволствие те чета!
-
Благодаря на всички, които ми писаха!
Хубав ден ви пожелавам! -
Таня, честита победа!Заслужена!
Радвам се от сърце, браво момиче! -
Честито, ди___! Рядко влизам в предизвикателствата и още по-рядко гласувам, но тебе не мога да те подмина, каквото и да качиш! Искрено се радвам за теб! Защото си съумяла да напишеш един разказ, който е над религии, предразсъдъци, етноси и т.н. Защото единствено любовта е отвъд религии и наука, с болката, страданието и всичко последващо от нея. За това и гласувах за този разказ.
Поздравления!!! -
Имаме си вече победител!!!💖 Честито, Таничка! 👏 Надпреварата беше оспорвана, а това прави твоята победа още по-ценна! Продължавай да ни радваш с чудесните си разкази!🌹
-
Честито, Таничка! Продължавай все така да ни радваш с хубавите си разкази!
Браво! 💗 -
Честито на победителя. Очаквам скоро да се свърже с мен, за да зададе темата на новото предизвикателство
-
Благодаря Рай, че прочете!
Поздрави! -
Успех!
-
Поздрави Гюлсер!
Хубава седмица! -
Хареса ми разказът ти, Таня. Поучителен е. Убедително дефинира същността на греха и възмездието. Дали е било любов това между Мустафа и Елена? Причинява ли любовта болка? И още размисли буди творбата ти. Успех!
-
Благодаря Иве, Валентин Иванов!
-
Успех и от мен!
-
Един истинен разказ взет от живота и написан с лекота и майсторство! Браво!
Благодаря ти, Танче!💗
Глас от мен. И успех!🍀 -
Благодаря Vanko, Bezzhichen.
-
Много добър разказ за живота на село.Успех.
-
Много майсторски написано.
Но темата, сюжетът, финалът - не знам... -
Благодаря Yuri, DPP!
-
Успех!
-
Наситено, задъхано и въздействащо! Браво!
-
Благодаря ФФ !
-
Въздействащ разказ, успех и от мен!
-
Поздрави, Харпун!
-
Наистина хубав разказ,глас от мен и успех.
-
Благодаря, Гале!
-
Поздравления, Таня! Глас от мен и успех!
-
Така е, разлика има в света на жената и мъжа. И в емоционалността им също.
Поздрави, Ирка! -
Мъжете и жените са от различни светове. Едните го знаят, другите за жалост не или не искат да го повярват.
Хубав ти е разказът. Майсторка си, Таня. -
Благодаря, Младене!
-
Давам глас. Успех в конкурса!
-
Ина, Жени,Миме, Дочка благодаря ви за подкрепата!
Хубав ден! -
това "хората какво ще кажат" е съсипало една камара човешки съдби, но въпреки това му казват "обществено мнение", а не "грях". Гласувах Таня и ти пожелавам успех!
-
глас и от мен
-
Пишеш с лекота дори и за тъжните случки от живота. Подкрепям те, Таня, прекрасен, истинен разказ!👏💕🌹
-
Глас и от мен, Таня!
-
Наде, Младене, благодаря ви за "любими"!
Хубава вечер! -
Благодаря, Petar Stoyanov!
-
Без коментар,... гласувам за разказа, силен разказ за мен
-
Поздрави, Пепи!
-
Силен разказ!
-
Роси, благодаря ти!
Мисия, че е по темата. -
Винаги с удоволствие чета разказите ти. Пълни със мъдрост и истина, като самия живот! Успех! Давам глас!
-
Поздрави, Драго! Благодаря, че се спря и прочете!
-
Браво, Таня! Глас за теб!
-
Гедеон, поздрави!
Благодаря ти за "любими". -
Благодаря Зиги!
-
Много интересен разказ, много ми хареса! Успех, Таня!
-
Блу, радва се, че прочете!
-
Много хубав разказ!
-
Поздрави Вале! Благодаря!
-
Много хубав разказ, истинен, глас от мен
-
Благодаря Миночка!
-
Харесах и давам глас!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
