Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се обърна видя баща си.Цар Рулан бе висок и силен мъж.И макар лицето му да бе покрито с бръчки,той продължаваше да излъчва величие.
-Марджари,дъще какво има?Празникът скоро ще започне ,а ти още не си се приготвила....Знаеш,че ако нещо те тревожи може да ми споделиш.-каза царят
-Наблюдавах подготовката татко.Исках да остана сама със себе си.Нещо ме човърка ето тук,между гърдите...Имам усещането,че нещо лошо ще се случи.И не мога да спра да мисля за това.-обясни момичето
-Всеки на твое място би искал да се спаси от суетенето.В последно време ти се събра доста-битки с чудовища и какво ли още не.Но се успокой ,тук си в безопасност.Отиди да се приготвиш!Хайде,върви!-подкани я баща й
Всички се възхитиха от вида на Марджари.Русите й къдрици се спускаха свободно,а кафевите й очи бяха обримчени с въглен.Носеше копринена светлосиня рокля посипана със сребърен прах.След пира започна истинската забава,само принцесата още не беше спокойна.За да се разсее реши да подиша въздух.Наметна се с кожена наметка и излезе в градината.Няколко минути гледаше небето.Чудеше дали и боговете бдящи над Таулед я виждат и защо й изпращат толкова труднодти.Какъв бе греха й?Снегът изкърца и тя разбра,че не е сама.Не беше нужно да се обръща ,позна го по аромата.Беше Брандън.
-Отново се скри от останалите?Защо винаги бягаш,принцесо?запита той
-Исках да остана сама.И не бягам от никого,най-малко от теб!-заяви Марджари
-Разбира се!За глупак ли ме вземаш?Играеш игра,чиито правила не разбирам.И двамата знаем,че ме избягваш.Има две причини да ме избягваш-любов и омраза.Коя е твоята?Не си играй с огънят!-заяви Брандън с дрезгав глас.
Принцесата имаше усещането,че цялото й тяло е покрито с пеперуди.Сърцето й биеше лудо,сякаш искаше да излезе от гърдите й и да отиде при новия си притежател.
-Мисля,че си груб и арогантен,но не й глупак.Всъщност ти си много по-умен отколкото ми се иска.Трябва да избираме внимателно кое от тези две чувства ни владее.Кой може да каже къде е границата между любовта и омразата?Ако не си играм с огъня ,ще умрем от студ!-отвърна Марджари.
От дворецът се чу ужасен гръм и двамата се затичаха.Сърцето на принцесата се сви при вида на толкова мъртви и ранени хора.В центъра на балната зала,върлуваше ужасна твар Слепени момиче и момче.Бяха високи три метра и покрити с грозни белези и гнойни рани.Но това,което всяваше ужас бяха бездушните им ,бездънни ,черни очи.Хората се опитваха да спрат чудовището с мечове и стрели ,но те се превръщаха в пепел още щом го докоснеха.Забелязало принцесата ,то се насочи към нея.Брандън и Спаркс направиха преграда между тях.Създанието се наведе,духна и ги запрати в другия край на залата.Марджари не знаеше какво да направи .Стисна медельона на врата си,с надеждата да им помогне.И точно това се случи.Чудовището изчезна,за миг сякаш никога не го е имало.А навън се разяри страховита буря.През останалата част от нощта Марджари помагаше в лечебницата.Някой й подаде сочна червена ябълка.Пазителят й.
-Изморена сте,имате нужда от почивка.Чудя се какво ли беше онова проклето създание...-каза Спаркс
-Аз съм добре,Спаркс.Ти си раненият.Има много жертви,няма време за почивка.Не разбирам с какво сме ядосали боговете,че ни изпращат такива наказания ...Това беше чисто зло.Голямото зло и ние трябва да го спрем в името на утрешния ден!-промълви Марджари.