3 min reading
Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се обърна видя баща си.Цар Рулан бе висок и силен мъж.И макар лицето му да бе покрито с бръчки,той продължаваше да излъчва величие.
-Марджари,дъще какво има?Празникът скоро ще започне ,а ти още не си се приготвила....Знаеш,че ако нещо те тревожи може да ми споделиш.-каза царят
-Наблюдавах подготовката татко.Исках да остана сама със себе си.Нещо ме човърка ето тук,между гърдите...Имам усещането,че нещо лошо ще се случи.И не мога да спра да мисля за това.-обясни момичето
-Всеки на твое място би искал да се спаси от суетенето.В последно време ти се събра доста-битки с чудовища и какво ли още не.Но се успокой ,тук си в безопасност.Отиди да се приготвиш!Хайде,върви!-подкани я баща й
Всички се възхити ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се обърна видя баща си.Цар Рулан бе висок и силен мъж.И макар лицето му да бе покрито с бръчки,той продължаваше да излъчва величие.
-Марджари,дъще какво има?Празникът скоро ще започне ,а ти още не си се приготвила....Знаеш,че ако нещо те тревожи може да ми споделиш.-каза царят
-Наблюдавах подготовката татко.Исках да остана сама със себе си.Нещо ме човърка ето тук,между гърдите...Имам усещането,че нещо лошо ще се случи.И не мога да спра да мисля за това.-обясни момичето
-Всеки на твое място би искал да се спаси от суетенето.В последно време ти се събра доста-битки с чудовища и какво ли още не.Но се успокой ,тук си в безопасност.Отиди да се приготвиш!Хайде,върви!-подкани я баща й
Всички се възхитиха от вида на Марджари.Русите й къдрици се спускаха свободно,а кафевите й очи бяха обримчени с въглен.Носеше копринена светлосиня рокля посипана със сребърен прах.След пира започна истинската забава,само принцесата още не беше спокойна.За да се разсее реши да подиша въздух.Наметна се с кожена наметка и излезе в градината.Няколко минути гледаше небето.Чудеше дали и боговете бдящи над Таулед я виждат и защо й изпращат толкова труднодти.Какъв бе греха й?Снегът изкърца и тя разбра,че не е сама.Не беше нужно да се обръща ,позна го по аромата.Беше Брандън.
-Отново се скри от останалите?Защо винаги бягаш,принцесо?запита той
-Исках да остана сама.И не бягам от никого,най-малко от теб!-заяви Марджари
-Разбира се!За глупак ли ме вземаш?Играеш игра,чиито правила не разбирам.И двамата знаем,че ме избягваш.Има две причини да ме избягваш-любов и омраза.Коя е твоята?Не си играй с огънят!-заяви Брандън с дрезгав глас.
Принцесата имаше усещането,че цялото й тяло е покрито с пеперуди.Сърцето й биеше лудо,сякаш искаше да излезе от гърдите й и да отиде при новия си притежател.
-Мисля,че си груб и арогантен,но не й глупак.Всъщност ти си много по-умен отколкото ми се иска.Трябва да избираме внимателно кое от тези две чувства ни владее.Кой може да каже къде е границата между любовта и омразата?Ако не си играм с огъня ,ще умрем от студ!-отвърна Марджари.
От дворецът се чу ужасен гръм и двамата се затичаха.Сърцето на принцесата се сви при вида на толкова мъртви и ранени хора.В центъра на балната зала,върлуваше ужасна твар Слепени момиче и момче.Бяха високи три метра и покрити с грозни белези и гнойни рани.Но това,което всяваше ужас бяха бездушните им ,бездънни ,черни очи.Хората се опитваха да спрат чудовището с мечове и стрели ,но те се превръщаха в пепел още щом го докоснеха.Забелязало принцесата ,то се насочи към нея.Брандън и Спаркс направиха преграда между тях.Създанието се наведе,духна и ги запрати в другия край на залата.Марджари не знаеше какво да направи .Стисна медельона на врата си,с надеждата да им помогне.И точно това се случи.Чудовището изчезна,за миг сякаш никога не го е имало.А навън се разяри страховита буря.През останалата част от нощта Марджари помагаше в лечебницата.Някой й подаде сочна червена ябълка.Пазителят й.
-Изморена сте,имате нужда от почивка.Чудя се какво ли беше онова проклето създание...-каза Спаркс
-Аз съм добре,Спаркс.Ти си раненият.Има много жертви,няма време за почивка.Не разбирам с какво сме ядосали боговете,че ни изпращат такива наказания ...Това беше чисто зло.Голямото зло и ние трябва да го спрем в името на утрешния ден!-промълви Марджари.