„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.
Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокодил, че разкъсването на попаднала в реката антилопа е едно ужасно и недобронамерено действие. Те, хищниците просто се хранят, макар да ни изглеждат жестоки и несправедливи. Храната на човек е кръвта на съперника му и на това ни учи цялата досегашна история. И ако в някои общества да унищожиш бизнеса на конкурента ти, да му вземеш хляба и да го принудиш да работи за теб, давайки му жалки огризки е нещо нормално, то в други не разсъждават и не действат така. Там противника го репресират, заточават го или го поръсват с Новичок. Целта винаги е една – да подчиниш другия на твоята воля, да го унижиш, за да не помисли вече да ти се противопоставя или в крайна сметка да го унищожиш.
Кое е по-хуманното действие? Кой е по-жаловит и справедлив, вълкът ли, който удушава овцата, или капиталиста, който изтощава до смърт работника? А може би най-хуманен е новопрокламирания ред на сляп и безразсъден Консумизъм, който ти позволява да се докопаш до морковчето, след което ти изважда лайното му, но без клизма и с него наторява нови морковчета.
Да се върнем към основната теза. Може ли да бъде премахната агресията? Да бъде обуздана омразата, да бъде преодоляна злостта и яростта, реваншизма и желанието за мъст, дори тези действия да са били продиктувани от някоя отсрещна несправедливост? Кое дефинира едно действие, като законна надпревара за предимства и облаги и кое го поставя в графата на забраненото и престъпното? Коя е най-справедливата ценностна система, която трябва да тържествува в глобалния свят и кой трябва да я защитава?
Папата би дал ясна дефиниция – обичайте Бог и себеподобния си. Прощавайте му и той ще ви прости. Помагайте му и той ще ви помогне. Подкрепете немощта му и вие ще бъдете подкрепени, когато му дойде времето. Колко красиви и трудно изпълними са тези думи. А аз бих ги определил и като неосъществими. Ерата на Водолея е една химера и човек трябва час по-скоро да разбере че тя никога няма да настъпи. Трябва да я разбере за да не попадне неподготвен в ерата на Мамона. Там, при Мамона наставя голямото изяждане на ближния, жестокото му подчинение, борбата за власт и живот, която така щедро ни се прокламира от Либералния ред, към който се стремим неотклонно.
Папата добре знае, че в тая борба няма невинни и виновни, няма жертви и хищници, няма победители и победени. Едва ли някой ще оцелее. Моята прогноза е, че след като победителите се наситят над кървавия пир от своята победа, ще започнат да се самоизяждат един друг.
Питате за последния? Той отдавна е умрял!
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados