Фатих Кадир ага постла молитвеното си килимче под цъфналата липа, за да кланя своя сабах намаз - сутрешната молитва. В тоз ранен час зората още не беше пукнала и конакът бе потънал в блажена тишина. Само заптиите, дето вардеха портата, бяха на поста си, чакайки скоро да свърши нощната им смяна. Нямаше вятър, но липовите цветове носеха уханието си из целия двор, а в клонака на дървото се чуваха препирните на ранобудните птици.
Под туй дърво я видя Фатих преди няколко дена за първи път. Пак беше седнал върху туй същото килимче, ама кланяше намаз в одаята на горния кат на конака. И усети сякаш как нещо го караше да отвори очите си, та видя нейните. Скрита беше зад липата и гледаше към постройката. Как беше прескочила дувара без никой да я види? Тоз въпрос обаче бързо се изпари от главата на Фатих, както и всички други, дето последваха. Той не можеше да отлепи поглед от таз жена. Знаеше, че трябва да извика заптиите, за да я хванат и хвърлят в подземието, дето бяха затворени другите неверн ...