suleimo (Дани Сулакова)
66 3138

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Хакер (първа част) 

© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Comentarios

• suleimo (Дани Сулакова)

  2015-06-11T10:32:41+03:00
  Моника разбра, че сивото е скучно, дори и в неговите 50 нюанса. Но и е добър фон да изпъкне нещо колоритно.
  И още нещо разбра тя...че никой не може да открадне мечтите и, ако тя не го позволи!
  Благодаря за вниманието BELOBRAD (Цветан Костадинов):
• BELOBRAD (Цветан Костадинов)

  2015-06-10T15:03:08+03:00
  Значи съм прав, когато казвам, че за да не ти е сив животът, трябва да ти е сиво веществото!
  
  Да, редиш си картите, това правят всички, които искат да не им е сив живота! Но някой духва, всичко се разпилява – и какво толкова, почваш пак да редиш – не ти е сив животът.
  
  Сивият живот започва, когато почнеш да си пазиш картите да не ги духне някой. Няма редене, има пъстри карти и сив живот – както казват "Изборът е ваш!".
  
  Да изборът да ти е сив живота си е своят, личният избор – динамика или застой. И двата искат енергия, но резултатът е различен – единият буди завист, но ако размислиш за предпочитане е другият – пътят!
  
  Много са тези дето избират покоя, т.е. сивия живот!
  
  "... имаше Пепи мечта да има часовник, сега има часовник, но няма вече мечта!" – стихче от моето детство!
• suleimo (Дани Сулакова)

  2014-07-21T07:42:10+03:00
  Дааа...често коментарите са по-интересни от творбите, особено моите творби
• suleimo (Дани Сулакова)

  2013-07-03T16:45:02+03:00
  Имах нужда да прочета точно тези думи Виктор!
  Благодаря ти от сърце!!!
• B (Немо)

  2013-07-03T16:19:07+03:00
  Дани, разбира се че не съм преживял това, което ти си преживяла. Преживял съм нещо подобно което между другото е често срещано явление в съвременния компютаризиран свят. Тази сутрин си мислех пак за тези неща, повлиян от твоя разказ и комантари. Ние Дани с тебе сме любопитковци. Новото в живота има магнетична привлекателна сила за нас. Благодарение на това живеем по-интересен и цветен живот от другите хора. Но често забравяме, че който откъсва първия плод често първи пада от крушата. Ти си паднала от един клон аз от друг. Ти имаш синина на дупето аз на гъза Повярвай ми обаче и ти, че единственото нещо което може да се направи за да продължиш, е пълната откритост и откровенност с всички в живота ти и самата тебе. Не те познавам лично нито пък никой от другите тука. Ще кажеш, че в нета е лесно да си откровен и да прям. Тук е само първата стъпка. Пренеси я в реалния си живот. Аз го направих и знаеш ли, света ми не се срути и още съм жив. Които и да са те, за които говориш тяхното най-силно оръжие е твоето собственно желание да запазиш статуквото в реалния си живот на всяка цена. При мен работеше ето това сравнение. Политнал съм от ръба на пропастта посягайки към цвете, но съм се хванал за някаква клонка, която пръщи и пука и всеки момент ще се счупи. И аз с ужас очаквам това. Постепенно разбрах, че да пуснеш проклетата клонка е облекчение и освобождаване. Смърт на дъното на пропастта ли? Всеки роден ще умре. Живота може да е полет (а свободното падане е форма на полет) а може и да е вечен страх. Избора е личен. Не мога да го кажа по хубаво от колкото го е изпял Висоцки:
  Я пробьюсь сквозь воздушную ватную тьму,
  Хоть условья паденья не те.
  Но и падать свободно нельзя — потому,
  Что мы падаем не в пустоте
• suleimo (Дани Сулакова)

  2013-07-03T15:16:38+03:00
  Виктор, повярвай това което премълчавам, не си го преживял.
  И се радвам, че не разбираш колко дълбоко могат да достигнат пипалата им.
  Повече не мога да споделя. И без друго ще имам неприятности!
• B (Немо)

  2013-07-03T14:52:40+03:00
  Прочетох и аз Дани . Исках да ти кажа, преживял съм и го живея. На е хорор. Нарича се живот. Представяш ли си. Това е истинския живия живот. Радвам се че героинята ти е разкъсала околоплодния мехур. Тук ти представяш нещата като намеса от вън. Всъщност е било постигната цел не осъзнавана преди и може би все още неосъзната. Аз съм си писал и публикувал всичко както го чувствам. Само един разказ имам публикуван под чужд ник но той не е от такова значение. Ако някой му е интересно няма проблем да пусна линк и до него. Мисля си обаче че важното е да приемеш нещата самия ти и да си простиш, както много хубаво го е писал Емо в разказа ни. Аз вече съм на път и мъглата се разкъса около мен. Ти не се плаши с думички като хорор. Това е просто живот.
• suleimo (Дани Сулакова)

  2013-07-03T10:48:48+03:00
  Публикувани са и останалите части Емо, но дори и след финала, историята става още по-драматична. Една от причините за да спра да пиша. За четящите може да е трилър, но за мен си е хорър.
  Благодаря за вниманието!
• emo2 (Емил Стоянов)

  2013-07-03T10:44:00+03:00
  Много интересна история която може да се продължи и да се превърне в страхотен трилър. Ще се радвам ако това се случи и с удоволствие ще следя Поздравления, много ми хареса.
• Alastor (Аластор)

  2013-02-21T16:09:04+02:00
  Да де, така е в началото - само четеше и разглеждаше
  
  А после си трябва пожарогасител.
• suleimo (Дани Сулакова)

  2012-10-04T16:30:13+03:00
  Любопитно ми беше,кой първи ще го забележи това?
• изречена (Мая Попова)

  2012-10-04T14:04:04+03:00
  противоречие от самото начало: "Там не контактуваше с никой, само четеше и разглеждаше." и само 5 реда по-надолу "Контактът с различни хора я обогати. Беше провокативна, обичаше пиперливите диалози, точно обратното на реалния ù живот."