4.10.2012 г., 14:02 ч.
Хакер (първа част)
1 мин за четене
" Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Моника водеше обикновен живот: домакиня, майка, работеща жена. Единственото ù развлечение бяха социалните мрежи. Там не контактуваше с никой, само четеше и разглеждаше.
Казват, че дяволът нямал почивен ден. Тази жена, която водеше според едни скучен, а според други спокоен живот, сега общуваше свободно.
Казват, че в природата няма вакуум. Ако нещо се случва, значи има условия.
Моника разцъфтя. Контактът с различни хора я обогати. Беше провокативна, обичаше пиперливите диалози, точно обратното на реалния ù живот. Беше директна, откровена, палава понякога.
Всички около нея забелязваха промените в нея. Усмихваше се, очите ù блещукаха, а сексуалният ù живот достигна мечтани висоти, както отбеляза съпругът ù. Не можеше да се отрече, че това му харесваше. А и кой би могъл?
Само тя си знаеше, че един мъж има в живота ù. Друг с пръст не я беше докосвал. Или както обичаше да казва тя:
"Единственият, който я погледнал в очите и оцелял!"
Беше си построила живота като кула от карти, внимателно, планувано, подредено. Докато някой не отвори вратата и стана течение. "Кулата" се срина.
Този някой беше ХАКЕРЪТ.
© Дани Сулакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Значи съм прав, когато казвам, че за да не ти е сив животът, трябва да ти е сиво веществото!
Да, редиш си картите, това правят всички, които искат да не им е сив живота! Но някой духва, всичко се разпилява – и какво толкова, почваш пак да редиш – не ти е сив животът.
Сивият живот започва, когато почнеш да си пазиш картите да не ги духне някой. Няма редене, има пъстри карти и сив живот – както казват "Изборът е ваш!".
Да изборът да ти е сив живота си е своят, личният избор – динамика или застой. И двата искат енергия, но резултатът е различен – единият буди завист, но ако размислиш за предпочитане е другият – пътят!
Много са тези дето избират покоя, т.е. сивия живот!
"... имаше Пепи мечта да има часовник, сега има часовник, но няма вече мечта!" – стихче от моето детство! -
Дааа...често коментарите са по-интересни от творбите, особено моите творби
-
Имах нужда да прочета точно тези думи Виктор!
Благодаря ти от сърце!!! -
Дани, разбира се че не съм преживял това, което ти си преживяла. Преживял съм нещо подобно което между другото е често срещано явление в съвременния компютаризиран свят. Тази сутрин си мислех пак за тези неща, повлиян от твоя разказ и комантари. Ние Дани с тебе сме любопитковци. Новото в живота има магнетична привлекателна сила за нас. Благодарение на това живеем по-интересен и цветен живот от другите хора. Но често забравяме, че който откъсва първия плод често първи пада от крушата. Ти си паднала от един клон аз от друг. Ти имаш синина на дупето аз на гъза Повярвай ми обаче и ти, че единственото нещо което може да се направи за да продължиш, е пълната откритост и откровенност с всички в живота ти и самата тебе. Не те познавам лично нито пък никой от другите тука. Ще кажеш, че в нета е лесно да си откровен и да прям. Тук е само първата стъпка. Пренеси я в реалния си живот. Аз го направих и знаеш ли, света ми не се срути и още съм жив. Които и да са те, за които говориш тяхното най-силно оръжие е твоето собственно желание да запазиш статуквото в реалния си живот на всяка цена. При мен работеше ето това сравнение. Политнал съм от ръба на пропастта посягайки към цвете, но съм се хванал за някаква клонка, която пръщи и пука и всеки момент ще се счупи. И аз с ужас очаквам това. Постепенно разбрах, че да пуснеш проклетата клонка е облекчение и освобождаване. Смърт на дъното на пропастта ли? Всеки роден ще умре. Живота може да е полет (а свободното падане е форма на полет) а може и да е вечен страх. Избора е личен. Не мога да го кажа по хубаво от колкото го е изпял Висоцки:
Я пробьюсь сквозь воздушную ватную тьму,
Хоть условья паденья не те.
Но и падать свободно нельзя — потому,
Что мы падаем не в пустоте -
Виктор, повярвай това което премълчавам, не си го преживял.
И се радвам, че не разбираш колко дълбоко могат да достигнат пипалата им.
Повече не мога да споделя. И без друго ще имам неприятности! -
Прочетох и аз Дани . Исках да ти кажа, преживял съм и го живея. На е хорор. Нарича се живот. Представяш ли си. Това е истинския живия живот. Радвам се че героинята ти е разкъсала околоплодния мехур. Тук ти представяш нещата като намеса от вън. Всъщност е било постигната цел не осъзнавана преди и може би все още неосъзната. Аз съм си писал и публикувал всичко както го чувствам. Само един разказ имам публикуван под чужд ник но той не е от такова значение. Ако някой му е интересно няма проблем да пусна линк и до него. Мисля си обаче че важното е да приемеш нещата самия ти и да си простиш, както много хубаво го е писал Емо в разказа ни. Аз вече съм на път и мъглата се разкъса около мен. Ти не се плаши с думички като хорор. Това е просто живот.
-
Публикувани са и останалите части Емо, но дори и след финала, историята става още по-драматична. Една от причините за да спра да пиша. За четящите може да е трилър, но за мен си е хорър.
Благодаря за вниманието! -
Много интересна история която може да се продължи и да се превърне в страхотен трилър. Ще се радвам ако това се случи и с удоволствие ще следя Поздравления, много ми хареса.
-
Да де, така е в началото - само четеше и разглеждаше
А после си трябва пожарогасител. -
Любопитно ми беше,кой първи ще го забележи това?
-
противоречие от самото начало: "Там не контактуваше с никой, само четеше и разглеждаше." и само 5 реда по-надолу "Контактът с различни хора я обогати. Беше провокативна, обичаше пиперливите диалози, точно обратното на реалния ù живот."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И още нещо разбра тя...че никой не може да открадне мечтите и, ако тя не го позволи!
Благодаря за вниманието BELOBRAD (Цветан Костадинов):