Реших да играя „va bank”. Да опитам. Въпреки че едва ли някои ще се хване. Реших да си търся партньор. Не можех да лъжа, и трябваше да му кажа,че съм болна. Не от грип, който минава за една седмица, а от тежка неизлечима болест. Колко ми остава, не знаех.

Получи се това, което очаквах.

Отидох на първата среща. Толкова приличен мъж, спретнат, симпатичен;разговорът върви добре. Смяхме се, ядохме,пихме. Разделихме се с целувка. Обеща да ми се обади, да се видим. Не се обади. И аз не го потърсих.

След него имах още няколко срещи. Всички толкова приятни, емоционални. Невероятно, едната от тях завърши със секс. Но всички неуспешни. Никой не ме потърси. Нищо! Няма да се отказвам.

Записах се в група по народни танци. Весела, ведра атмосфера. Тук стават запознанствата. Агенциите репички да ядат. Имах добър външен вид, образование, отлична заплата,но! Казах си „Не става!“

Не упреквах никого. Та кой ще е този човек, който ще се навие да преживее кошмара на болките, химиотерапиите, множеството разходи по лечението? За какво ? Защо ?

Но не спирах да вярвам,че все ще се намери начин да се включа в играта, в играта- живот.Някои ми беше казал, че топлата минерална вода влияе положително на моето заболяване. Ден през ден си приготвях торбичката и отивах на „тръбата“. Там ходеха хора, бедни, клошари, които се къпеха и много често перяха мръсните си дрехи.

Оставях багажа си на една скала и се топвах във водата. Затварях очи и си представях, че съм здрава.

Един ден, след освежителната топла баня не открих дрехите си. Бях ги оставила там. Няма ги ! Хоп, на съседната скала ги видях изпрани и проснати да съхнат. А в близост стоеше един мургав, слаб, кокалест мъж, който довършваше прането. Нямах думи ! Шок ! Та аз нямах какво да облека. С мокър бански се приближих до него а той ми каза само: „След половин час всичко ще бъде сухо“. Изчаках този половин час, облякох се и тръгнах безмълвно. Той върви след мен. Разказах му всичко. „Оставам при теб“-каза той.

Аз ходех по лекари, по изследвания. Той с мен. Лекарите, някои от тях мои приятели, поглеждаха гнусливо спътника ми, но не коментираха.

Минаваха дните. Всичко му казах. Но един грях имах. Скрих от него,че моя бездетна роднина ми бе завещала огромна сума пари. Та защо да му казвам,когато дните ми бяха преброени.

Един ден не издържах и му разказах всичко. Той ме изгледа съчувствено и помисли, че това са просто халюцинации.

Извикаха ме при нотариус. Преведоха парите в банковата ми сметка. Толкова нули, а не се радвах. Всичко дадох на Хари. Така го наричах. Той прие. Цяла вечер мълчахме и преглъщахме безвкусната вегетарианска храна,която ми бе препоръчана.

На другия ден ме очакваше окончателната диагноза.

Изследванията бяха отлични. Болестта беше зад гърба ми.Радвах се.Здрава съм.След време посетих Хари в неговия дом.Огромна фамилия,много деца. Имаха всичко. Но аз имах повече.

 Здрава съм!