17 nov 2018, 21:03

Хитър Петър на война

909 1 4
1 мин за четене

           Хитър Петър, както всеки родолюбив българин по онова време, взел участие в обсадата и битката за Одрин от октомври 1912 до 26 март 1913 година. Нямаше да споменавам този факт, ако този ненадминат шегобиец със своя съвет не беше допринесъл за обрата на войната срещу Османската империя.
          Няколко дни преди решителното сражение генерал Георги Вазов ( брат на Иван Вазов) се колебаел, поради лек спад в духа на неговите войници, след няколко месечната обсада. Хитър Петър по това време бил адютант на генерала. Събрали се военното командване на двете армии да решават датата на нападението. Дълго умували, но не можали да стигнат до единно мнение. Хитър Петър след като разбрал за съмненията на своя началник намерил сгоден момент, когато останали насаме и се обърнал към офицера:
       -  Г'- н генерал, разрешете да доложа - козирувал според устава войника.
        - Кажи, ефрейтор Петров, какво има?
        - Знам, че не е моя работа да се обаждам, г'н генерал. Аз неукият да давам акъл, ама според мен трябва в най-скоро време да ударим врага. Нашите хора повечето са селяни. Сега дойде времето за земеделската работа, за туй не бива да отлагате. Ама за да вдигнете духа на войниците, първо ги нахранете хубаво и им дайте по глътка ракия, пък тогаз ще видите, какво знай нашият войник. С празен тумбак крепост не се превзема!
           - Има мъдрост в думите ти, ефрейтор Петров. По-рано да беше казал туй.
          Послушал генералът Хитър Петър и наредил обилен обяд с по двадесет грама ракия и след това дал заповед за атака. Така след осем часа сражение на 26 март 1913 година  Одринска крепост е била превзета и приключила Балканската война. Това и до ден днешен е най-великата победа на българската армия от по-ново време.
       
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...