Загубили сме пътя към Отминалото и ще се лутаме още дълго… Наскоро забравих да заключа Вратата на Недоверието и оттам изскочиха всички скептични мисли, отровиха деня ми, изсмукаха невинността ми и вече не помня как се казвам…
Не, не помня…
Скривам себе си сред другите. Най-лесно е да се сгънеш на няколко части, да се свиеш, с главата между краката и другите да те заливат, покриват… Параван от тела, одеало от тела, завеса от тела, зад която мога да се скрия… Толкова е лесно…
Днес!
Денят е кротък и предлетен.
…Защото отдавна заспах, буден…
- Преди - каза Веселата - бях мъртва, но когато срещнах Антоан се съживих, станах плътна, започнах да дишам с целите си дробове…
- Преди бях самотен - отвърна Бьо - но когато срещнах Белия Заек, станах още по-самотен, защото най-тъжно е да имаш някого, да знаеш, че го имаш, но само на час по лъжичка… Да имаш някого хомеопатично…

Никога не е достатъчно…
Винаги може повече…
Това не е пролет.
По-скоро е току-що разсънило се лято и затова…

МОЛЯ ТЕ!!!

Не ми позволявай да те имам хомеопатично…