suleimo (Дани Сулакова)
66 3139
7 nov 2013, 21:35

Хорейшо 

  Prosa » Relatos
3775 8 86
3 мин за четене
Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, когато бях още бебе. Сложи ме вътре в коженото си яке и яхна мотора. Харесах аромата ù. Харесах и дома ù. Пълен с цветя беше. Казвам беше, защото вече ги няма. Аз откъдето мина трева не никне. Ами човешкият език докато го науча, що бели направих. Наложи ù се да смени пердетата. Дамаската на дивана вече е друга. И аз вече съм друг. Дадох ú да разбере, че аз съм мъжът в тази къща и мойто мър ще се чува. Упорито отказвах да спя там, където тя искаше. Усул, усул се промъквах в леглото ù, навивах се на кравайче плътно до нея и така тя свикна. Знаех си аз, че това е любов от пръв поглед. Тя беше само моя, докато…

Докато една вечер нещо се промени. Постоянно се усмихваше. Сипа си питие и заседна пред компютъра. Пишеше ли, пишеше и никаква не се сещаше за мен. Докато аз я чаках търпеливо в леглото. Реших да пофлиртувам, барем ми откликне. Отърках се леко по крачето ù, приютих се в скута ù, замърках. Никаква реакция! Тогава скочих на клавиатурата. Така се разписка, че ушите ми кървяха после. Истината лъсна няколко дена по-късно в образ на мъж. Намразих го още от първи поглед. Миризмата му казваше “търся си дом”, “търся си жена”. Направо ми настръхнаха мустаците. Веднага започна театрално да киха. Алергичен бил, моля ви се! Хайде холан, сякаш аз пък го понасях. Ама кой ли ме пита мен! Изрита ме уж извинително, но се подсмихваше, видях го! Така значи, ще се надцакваме, а! Веднага му маркирах обувките... и двете. А сега да видим кой-кого!
Това, което последва на другия ден, няма да забравя никога. Су беше тръгнала за работа и този дето спеше на моето място се изниза чак на обед. И представете си, никаква алергия нямаше. След като изпразни хладилника, започна да рови в гардероба. И какво ли беше оставил там, че така настървено разхвърляше.Тигърът в мен се пробуди. Скочих върху него, като драсках, където ми видят очите. Защитавах дома ни, бе Су! Ти какво си помисли, че ревнувам ли? А този беше побеснял. Тръгна към входната врата и в мига,  в който обу едната обувка, разбрах, че яко съм го загазил. Помириса я... и след секунди летях от втория етаж. Хайде, простих се с един живот, останаха ми осем. Оживях де! Няма да се вайкам за няколко счупени нокътя, я!

Няколко часа по-късно Су ме намери пред вратата, но бързо ме забрави, щом се прибрахме в къщи. Вместо да се тръшка от рев, тя веднага се обади на полицията. След малко пристигна един от тях. Разпитва я, записваше си показания. Ама много се зазяпваше по моята Су! На другия ден пак дойде, по-следващия отново... Ама какво става тука, бе? Гледай го ти, посяга да я прегръща. Лапите долу, ей! Да не те маркирам и теб, като оня. Сякаш ме чу. Сега пък ме гушка. Гали ме по коремчето. Мъркам дори! И при това не симулирам кеф. Знае как да пипа. Много лесно се предадох. Усещах нещо в него, което ме привличаше. Разбрах го няколко седмици по-късно, когато го видях с куфарите на вратата. Не ми даде възможност дори да му се ядосам.

От една специална чанта скокна истинско пухено видение. Синя персийка с жълто-оранжеви очи. Въх, сърцето ми спря! Приближи се грациозно към мен, спря на дъх разстояние. Ароматът ù ме подлудяваше. Тази прелест щеше да радва само моите очи. И каква хубава двойка щяхме да сме. Аз оранжев, тя синя. А бебетата ни… мъррр.

Близна ме по нослето и ме извади от котешкия рай. Мина бавно покрай мен. Сластно поклащаше опашката си. Спря се, обърна прелестната си главица към мен, сякаш казваше „Хайде де! Специална покана ли чакаш”!?


Ей, казвам ви, тази писана с кеф ще я оставя да ми се качи на главата!


Дани Сулакова Suleimo
7.11.2013г.




© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докато четях твоят Хорейшо, се сетих за една песен на Игорь Крутой. Там в жената беше влюбен един кристален бокал. И се замислих. Ние имаме домашни любимци, любима ваза, чаша...Дали усещат любовта ни? А дали и те...ни обичат? Нали всичко в този живот е обмяна на енергия! Желаю счастья!!! https://www.youtube.com/watch?v=lt4BlLAbIXw
  • Кой да предположи, че котарачото ми ще се хареса повече от мъжкарите в другите ми разкази... любов си е отвсякъде
  • Тук всичко е...любов!!!
  • Благодаря, Сис 😍
  • Ехаааа, красотичка е
  • Мацо, Благодаря ти... и честит 8 март!
    Пожелавам на всички жени да са ценени, обичани и обожавани 💜
  • Нали... и аз си го харесвам
    Ехо на едно позакъсняло Благодаря на всички прочели.
  • Браво, Дани! Разказът ти е чудесен!
    Моите поздравления!
  • Сюлеймо, от друг блог те помня покрай увлекателните ти разкази!
    С уважение!
    Литатру
  • Свежо, много свежо попадение!
  • Въх! Много яко!
  • Благодаря, Стойчо!
  • Разкошен пейзаж от живота!
    Разказано с елегантна любов...
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) имаш едно виртуално близване по нослето от моя Хорейшо 💜
  • Хареса ми🐱🐱
  • teis (b.t.), моя Хорейшо и в теб ли се отърка! Проси си внимание. А уж ми беше верен. Мъже... ☺
  • Дани! Този твой Хорейшо ме накара да се поразсмея с кеф! Благодаря ти, че ме доведе до страничката ти! Има доста за четене.
  • И аз си го обичам това огнено кълбо косми.
  • Усмихна душата ми с този разказ. Благодаря ти!
  • Ей ти го Хорейшо Бубе http://www.pinterest.com/pin/542965298798777403/
  • Говори ми така Фреди, аз само ще си мъркам
  • Много релксирашти думи успокяват душата ми
  • Ха ха ха....котешки работи. Много се забавлявах Дани!
  • Благодаря sidi13 (Силвия Димова)!
  • Приятно ми беше да прочета !И нашата Мъри мърка атрактивно, голяма радост са домашните любимци!Поздрави!
  • Роси, Сеси, добре дошли на котешкия купон! Роси, щом си имаш рижаво пухче у вас,тъкмо няма да си личат косъмчетата полепнали от моето писанче по теб
  • Голям сладур е тоя Хорейшо!
  • Аааа...лапите долу от моя Хорейшо! Да не видите един свестен мъжкар и гледате да му се отъркате
    Шегичка, не ми се връзвай. Такова гевезе е станал! Само някой да го погали и веднага е по гръб и вирва лапички и се къса да мърка
  • Ох, че сладък писан Аз съм почитателка на котките, но на този Хорейшо направо му станах фен Прииска ми се да го намачкам, че да ми помърка и на мен
    Много сладурско разказче, усмихна ме в тази гадна мъгла.
    Поздрави!
  • Жени, на моя Хорейшо му е слаб ангела и при толкова мацки като вас, мърка та се къса
  • Много ми хареса, ама много
    Поздрави!
  • Благодаря Моника!
  • Ах, колко хубав разказ! Поздрави!
  • Честото Рождество и на те Бо! Идва годината характерна с творчески подем. Желая ти здраве, любов и вдъхновение!
  • Су, честита Коледа и щастлива 2014та!
  • Благодаря Вал! Здраве и любов за всички ни!
  • Светла Коледна нощ и на теб, Дани! Благодаря, че те има! М-р-р-р!
  • Ригит изненада ме много приятно! Подаръка ти е голямо предизвикателство! Нали знаеш, че идеята за този разказ, беше твоя! Много се противих в началото, а той сам се написа.
    А сега ми разказваш за копнежа на пилетата... и е толкова хубаво и кратко, да не повярваш! Но тебе по-си те бива в разливането. Да изкарам цял работен ден с творбата ти, да се изгубя в нея. Лелка се разнежи нещо!
    Честита Коледа Ригит! Имай своя светулчица в мрака и нека тя да те води.

    Привет Петя! Ето го Хорейшо на Коледната трапеза
    http://www.pinterest.com/pin/542965298796415405/
  • Мрррр... Кеф, че те чета!!!
    "И ще те оставя да ми се качиш на главата... с думи!"
  • Мдааааа разказа е готин. Даже много готин. Ти си ги пишеш все готини. Амаааа за животните има оше какво да учиш. Хмммм мъжете като животни ги познаваш добре... нооо котараците... там ти трябва още. Но всяко начало е трудно. Ама аз съм сигурен че ти няма ей така да седнеш да учиш етология на котките. Затова ако например решиш да напишеш нещо за връзката между двете персийки... а? Я помисли...Каква готина историйка ще стане а? Чак издадетлите на Джерълд Даръл ще ти завидят
    Поздрави за готиното нестандартното разказче Су. Иии честно! Замислям се дали да не ти подаря един папагал. Знаеш ли какви саги пишат и те понякога. ;-P Например любов от пръв поглед между затворен в апартамент вълнист папагал и свободолюбива врабкиня. Как се гледат през прозореца и как страдат от това че са птици от две различни среди и ги дели едно тънко прозрачно нещо наречено стъкло. Гадно нещо е стъклото за птиците. Нещо като прозрачната илюзия за съвремената свобода... Виждаш я близо си до нея, пък неможеш да и се насалдиш... И папагала който е вътре иска да излезе, а врабкинята която е от вън иска да влезе. И никой от тях не знае какво ще загуби като постигне това което иска...
    Какво ще кажеш Су. Ама ти можеш да напишеш нещо кратко пък аз ще се разлея. За това реших за Коледа да ти направя този подарък като идея
    Честита Коледа СУ !!!
  • Бря да му се не види котарака, по-известен от еротиката ми стана Едно птиченце ми каза, че и във Фейсбук се е размъркал с твоя помощ Поли.
  • Аз пак минах оттук, щото си го обичам това разказче!...
    П.П.- Чакам нещо ново?
  • Ди, Сис, размърках се от кеф, че ви е гот с моята писанка
  • Страхотно е, Су!
    Смях се глас....
  • Ава, Светле, благодаря за цветните коментари
  • Май трябва да се отбивам по-честичко тук...
    На мен поезията ми е слабост, но ти пишеш толкова живо...
    Поздрав, Дани!
  • Съблазнително-изкусително Прекрасно е!
  • Благодаря ви Марти, Таня!
  • Много е сладко, Дани, магьоснице! Мърррррр
  • И на мен много ми хареса !
  • Привет Бо! Ти си моя виртуален кръстник на този псевдоним
  • Ах тази писана, ах тази приказка за възрастни! Поздравления, Су!
  • Благодаря Донко!
  • Браво Дани! Поздрави и тук!
  • Емо, след твоя коментар ще заспя щастлива
  • Ей Дани...СТРАХОТНО!!! Разказа ти ми дойде като мехлем на рана. Радвам се, че отново чета нещо твое. Прекрасно преживяване. Поздрав и силна прегръдка от мен.
  • Благодаря Динко. На втората част на коментара ти няколко часа са пулих и най-накрая загрях, че това отговор на моя коментар. Ами какво да кажа, блондинка бе
  • поздрави! хареса ми твоята котешка гледна точка!
    сега карам 406. лани ми откраднаха колелото. през останалото време ходя пеш.
  • Анджи, Мая, Павли, благодаря ви момичета!
  • Много ми хареса! Благодаря за усмивките!
  • Сладко!Повдига настроението!
  • Ивон, Митак, Мани, Снежи, благодаря за споделените емоции! Трогнаха ме думите на всички! Благодаря и на аномните читатели!
    В отговор на Daytona, по-скоро всичко, което го изживявам емоционално го описвам. Да, повечето ми разкази са лични преживявания, за което си нося последствията! Един автор, на когото ще спестя името, ми каза, че в това няма творчество, щом само описвам лични случки. Друго си е да изградиш образ, та да му създадеш история и да е читаемо. Сигурно е прав, виждам книги издава!
    Да ви кажа хич не се обидих! Дори се радвам, че има какво да разказвам
  • Страхотен разказ! Истински се забавлявах, докато го четох.Написала си го така, че аз бях там, изживях всичко. Втория път го четох на глас.Моята Ари, баска овчарка,като чу котка, настръхна, готова за саморазправа, но постепенно се заслуша, наостри уши и при описанието на защитата на дома размаха опашка в знак на поздрав, това е нейният колегиален поздрав до бранителя Хорейшо. Още веднъж ГОЛЯМ, ГОЛЯМ поздрав и благодарности за удоволствието, което ми достави!
  • Виртуозно! На един дъх го прочетох 3 пъти!
  • Да, разбрах, че сме на една вълна, само незнам, къде е ударението (не ползвам емотикони, ама си представи, че намигам и се хиля). Все пак, интересно е, как една писана като теб, се вживява като истински котарак. Имах един много хубав котарак - порода Шартрьоз. Като малко коте мислехме, че е момиче и го кръстихме Сесил или Сили на галено. Оказа се, че бил мъж и за да не сменяме гальовното обръщение, веднага бе преименуван в Силикон и пак си му казвахме Сили. Котките са много гальовни същества и съумееш ли да спечелиш доверието им, цялото мъркане на света ще е за теб. Обаче те са си егоисти и в мозъчето им, ти си тяхно притежание. Докато кучето е изцяло вярно на тоя, който се грижи за него. И много мило нещо е когато станеш свидетел на симбиозата между егоизма и верността. Разкъртващо затрогващо е. Вместо суперлативи ми се иска да ти задам един въпрос.
    Дани, всичко ли, което пишеш го изживяваш?
  • Браво, Дани! Прочетох с голямо удоволствие!
  • Абе, Дани, целият сайт се е " рамъркал" при теб... Дали ще се спъна, зависи от циклоналните области, от атмосферното налягане и други подобни, но ти се оглеждай.
  • Кети, Вихра, Чо, Кали, хайде и вас да нагушкам
    Вихра, кога ще се спънеш пред магазина ми. Изгледах си очите душко!
  • Майстор си на късата проза, няма що!
    Беше ми интересно!
  • Прекрасна, Дани, де да беше само Хорейшо навит на кравайче до теб! А ще гушнеш всички на първото голямо представяне- затова побързай!
  • Обичам котета, много го обичам, повече от всички други живинки на планетата! Страхотен разказ, чудесия!
  • Джу, голям кеф ми коментара ти
  • Днес съм толкова разконцентрирана... това тук обаче ме задържа от първата до последната буквичка. Страшна си, ей
    Разпаднах се на кефчета......... ( процесът продължава )
  • Иха, че сте бързи! Аз докато бачкам, вие си четете! И какви хубави неща сте ми споделили. Моите родители не разрешаваха да си имаме домашен любимец, докато не вкарах тайно първото коте. Влюбиха се от раз. Ама тя една глезла, подмазва им се страшно. Ние жените може доста да понаучим за флирта от тези мацки
    След няколко писанки, дойде ред на едно кученце, което стана като магаре. Порода мраморен дог. Баща му бил някой си Фон дрън дрън. Ей това нещо като тръгне да бяга ме развяваше из цялата морска градина. Голям звяр, казвам ви. Той не лаеше, само едно мощно бау и тракаха чашите в шкафа.
    И той вече е в животинския рай.
    Благодаря на всички ви за съпреживяването!
    Има много любов за раздаване. Усетих ви!
    Я се съберете по-близичко, да ви гушна всички
  • Интересно превъплъщение и много добре поднесено за консумация. Под секрет ти казвам, че на съвестта ми тежат една-две котки. Резултат от смахнати детски забавления. Сега ги обичам повече от хората.
    Поздрав, Дани!
  • Поздрави на Хорейшио-младши (и на старши съм почитателка, но това е друга тема), харесах през погледа на котарачко как стоят нещата при теб - струва ми се пъзелът е нареден и липсващото парченце най-после е намерено...даже две парченца май-май
  • Мила Дани, как може така да ми дереш душата с тези котешки лапички? Само котарак не съм бил...! Превъзходна си! Много топли поздрави!
  • Обичам котешки истории
  • Дани,такава разтуха за душата си,прекрасна си да знаеш ,бива те ,много те бива!Поздрав!Браво и от мен за Хорейшо!
  • С удоволствие прочетох. Поздрави!
  • Дай да му стисна лапката на този Хорейшо. Страхотен е! Поздрав сърдечен за разказа.
  • Преди година погребах персийката си и сега твоят хумор ми васълзи очите. Нека ми! Сега си имам куче - не мога вече без животинче в къщи. Поздрави на Су и нейния котешки рай
  • Добре сте ми дошли всички!
    През годините няколко котета минаха през живота ми. Първата-ангорка, спеше при синът ми, още като бебе. Тя си мърка, той си спинка!
    Следващата сиамка, сестра ми реши да пусне в другия край на Варна, защото тя очакваше бебе. Страхуваше се от токсоплазмоза. Котето обаче се цъфна на вратата точно в деня, когато тя роди. След това бяла персийка, костенуркова ангорка... Много сензитивни същества са. Винаги лягат там където най-те боли.
    Благодаря ви за хубавите думи! Лек и усмихнат ден!
  • ах, тези котарациииии...
Propuestas
: ??:??