Хороскоп
Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам джокинг по неволя, тичайки от детската ясла до пазара, после между простора и печката, започнах да давам ухо на техните приказки. Мъжът ми вече не ми шепнеше на уше колко ме обича. Гледах сватбения портрет, но вестникът отсреща ми пречеше да сравня любимия от снимката с криещия се зад пресата сухар. Липсваха ми и чудните вечери, в които мечтаехме. Сега мъжът ми вместо от мен беше погълнат от телевизионния екран. До тук беше скуката. Но по-лошото предстоеше. Дойдоха и емоциите, само че отрицателни. Все по-често вечер оставах сама. Оправданията от рода на „играхме карти" или „работих до късно" не ме задоволяваха. Започна да се прокрадва съмнението, че ми изневерява. Не можех да повярвам, че ми се случва точно на мен. Аз смятах, че съм галеничка на съдбата или поне така ми се искаше да бъде. По-рано, когато някоя колежка се оплакваше от мъжа си аз си мислех: „Сама си е виновна, на мен такова не може да ми се случи." А ето, че и аз ставах една от многото. Ужасно е гадно да летиш високо в облаците, защото като паднеш на земята много боли.
И така, отидох на гледачка. Исках да разбера има ли друга жена до „моя" мъж, за да реша как да живея занапред. Колежките влизаха една по една от хола в кухнята и излизаха замаяни.
- Тая всичко ми позна! Позна, че не се разбирам със свекървата и че от нея ми идват всички неприятности. Дори това, че ми вика: "ялова". Направо ме сбърка. Върхът е!
Влизам последна.
- Седни! Я да видя... Така, за какво искаш да ти гледам, за дете, за работа или... Семейна ли си?
- Да. Искам да ми гледаш за детето, за мъжа ми и за мен.
- Така, добре - гледа чашата, гледа мен. - Мургав ли е мъжът ти? Кимам. - Пие ли?
Ей, побеснях! Да ми гледат ли съм дошла или на разпит?! И аз така мога да гледам... Излъгах:
- Пие.
И се започна...
- Мъжът ти много обича чашката. Не си дава парите вкъщи, често закъснява (я, веднъж позна). Много се карате. Като се напие не знае какво върши. Не ти е лесно!
На тая или комшията й много порка или наскоро е гледала филм за алкохолици. Тая правеше съчинение по зададена тема. Защо не започне да пише романи, я как ги реди?! Седях и се чудех какво още правя при нея.
- А сега за детето. Да знаеш, родено е под щастлива звезда!
Е, на коя майка няма да й е приятно да чуе подобно нещо?! Но аз не се разтопих от щастие. Оставих си таксата, за да си платя глупостта и излязох. Сега разбрах защо им е познавала на колежките.
Отивам при приятелката ми и й разказвам колко съм тъпа, а колежките ми -лековерни. А тя ме грабва и ме води при нейна съседка да ми гледа.
- Тази не взима пари, но каквото каже става.
- Казах ли ти, че познава? - ме попита като се върнахме.
- Да, наистина!
- Какво толкова ти е познала? - ме пита мъжът й.
- Е, как какво бе, мило?! Каза й, че са стигали до развод. Каза й, че копнее за уютен дом, че й предстои излизане зад граница. Нали се канеха да почиват на Охридското езеро?! Също, че не се разбира с родителите му, като че ли не знаеш, че е точно така?!
- Абе вие луди ли сте или на луди се правите?! От утре започвам да гледам на кафе, да хвърлям карти, боб и леща. Може и на пъп да гледам, на по-младите обаче. Че кое семейство поне веднъж не е стигало до развод?! Кое?! Няма такова! На когото и да го кажеш, се връзва. Само че едни издържат, а други се развеждат. Кой не мечтае за уютен дом?! Само свинята в кочината, ама на нея няма да й гледам. На кой не му се иска да види свят? Всеки мечтае поне веднъж в живота си да иде в друга страна, да види как живеят другите или поне да мине по тамошните магазини. Ако остане време - и по музеите. Ти не мечтаеш ли, а?! От утре започвам да правя луди пари, щом има гъски като вас.
И не излъга. Сега прави хороскопи, гледа на кафе. При него винаги е пълно с хора. И аз често се отбивам. Обичам да ми гледа. В чашата ми винаги „вижда" толкова хубави неща. Е, преди това ми намига.
Мъжът ми се оказа, че не е сухар. Във вестниците е търсел обяви за работа. Пред телевизора е умувал как да изхранва семейството. Когато е закъснявал, е работил при един познат, помагал му в във фирмата. Искал е да ме изненада и успя. Сега имаме собствена семейна фирма. Личният ми гадател ми каза, че в предишния си живот съм била графиня. Сигурно затова сега изкупвам старите си грехове - превърнала съм се в прислужница на трите ни деца. Дали като порастнат децата ще стана пак аристократка, щом вече мога да си позволя да не работя? Ще питам утре моя гадател, той всичко ми познава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Поздрави от все сърце,че нещо се поизгубих и сега чета кат' алтав да наваксам.
