Какво стана с българското гостолюбие и гостоприемство, с което до неотдавна се хвалехме, като специфична черта на българския характер?
Наскоро бях провокирана от едно гостуване на братя и сестри от църквата ни. Познавахме се отскоро и всеки беше любопитен да разбере преживяванията на другите, срещата им с Христос, настоящите изпитания, надежди, решения и борби за устояване. Отдавна чаят и бисквитите бяха свършили и макар, че минаваше полунощ, на никого не му се тръгваше. Децата, заели чудновати пози, вече сънуваха детските си мечти. Благословението се усещаше от всички.
Да се говори за гостоприемство, гостуване и гостолюбие във време на икономическа криза, особено напоследък, не е никак подходящо. Само кризата ли е виновна?
Гостоприемството се е практикувало още в библейски времена като даване подслон на чужденци, пристигнали в селището. Общуването било естествена норма на поведение. С промяна на живота се променяла и традицията. Тази функция поели страноприемниците и хотелите, но жела ...