Християнин и гостолюбието

Какво стана с българското гостолюбие и гостоприемство, с което до неотдавна се хвалехме, като специфична черта на българския характер?

Наскоро бях провокирана от едно гостуване на братя и сестри от църквата ни. Познавахме се отскоро и всеки беше любопитен да разбере преживяванията на другите, срещата им с Христос, настоящите изпитания, надежди, решения и борби за устояване. Отдавна чаят и бисквитите бяха свършили и макар, че минаваше полунощ, на никого не му се тръгваше. Децата, заели чудновати пози, вече сънуваха детските си мечти. Благословението се усещаше от всички.

Да се говори за гостоприемство, гостуване и гостолюбие във време на икономическа криза, особено напоследък, не е  никак  подходящо. Само кризата ли е виновна? 

Гостоприемството се е практикувало още в библейски времена като даване подслон на чужденци, пристигнали в селището. Общуването било естествена норма на поведение. С промяна на живота се променяла и традицията. Тази функция поели страноприемниците и хотелите, но желанието и необходимостта от общуване останала. При различните народи то е различно по вид и степен на сближаване.

Казват, че колкото по-топъл е климатът, толкова по-гостоприемни навици се култивирали у народа, затова гостоприемството и гостолюбието е по-силно застъпено в южняшките народи. Има нещо необяснимо в това?  Там, където може и навън да преспиш, предпочитат да те посрещнат в дома си, а където пренощуването навън е равно на измръзване, спокойно ще те отпратят на хотел. В това отношение, ние смятаме народите на север от Полша  за  не съвсем гостоприемни.

Ще си позволя да посоча примери от Божието Слово, от където разбираме, че в живота и обичаите на евреите гостоприемството и гостолюбието е имало значителна роля. Библията е пронизана с такива примери от началото, та до края, когато Христос заявява, че и ние ще бъдем поканени на сватбата на Агнето (Откровение 19:7).

Наред със социално-битовите причини, за стремежа към гостолюбие вероятно е изиграл роля и онзи библейски разказ за Авраам, който посрещнал ангели в къщата си (Битие 18). В Посланието към евреите (13:2) се казва: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели”. Вълнуващ е и случаят, когато Лот (Битие 19:1-7) настойчиво кани пристигналите в града чужденци (също ангели) в къщата си, за да ги предпази от неприятностите на тълпата. По-късно, тази негова постъпка ще бъде достойно възнаградена.

В Новият Завет също не липсват призиви за гостолюбие. Наред със съветите за смирение и кротост, християните се насърчават да си помагат и да се отдават на гостоприемство. Това обаче да не става по принуждение, а доброволно и от сърце: „Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание” (1 Петрово 4:9). Това има предвид и апостол Павел, в писмото си до Филимон (14) „ без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна”. Също и в Посланието към римляните (12:13) : ”Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие”.

А ние, не само ангели, но чрез помагане и милосърдие, можем да приемем и Самия Христос. По този повод Той казва : „Защото огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме, или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?  Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили „ (Матей 25:35-40).

Гостолюбие и гостоприемство у старите българи.

Според исторически сведения, старите българи били много гостоприемни и практични. Като им идвал гост те го приемали с радост и го гощавали. Целият дом бил на негово разположение. Но го считали за гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и тръгвали към нивата. Тогава домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл. Ако не дойдеш,  довиждане!" *

За бита на племената, заселили се през 6 - 7-ми в. на Балканския полуостров  византийският автор Прокопий Кесарийски  много хвали тяхното гостоприемство. Стопаните водели госта от място на място и ако на чужденеца се случи нещо лошо, поради нехайство на домакина, най-близкият съсед трябвало да отмъсти за  него . **

Томас Алон, английски архитект (1804-1872) пише: „Никъде другаде по света няма да срещнете толкова трогателно гостоприемство, както у българите. Гостоприемството е задължително за всички – бедни и богати”.  **

До преди повече от сто години в малките селища на България живеели трудови селяни и чорбаджии (земевладелци).  Общността се поддържала, чрез строго спазване на приетите правила. Всеки, независимо от имотно и социално положение, бил задължен да спазва неписаните обичаи и традиции. Гостът, познат или непознат, се посрещал с почит и уважение. Трапезата била според възможностите, но задължителна. Може би от тогава е останала пословицата „Когато в къщи дойде гост, не поглеждай часовника”.

Дълго време сред българите се поддържаше мнението, че сме гостолюбив и гостоприемен народ. Това беше като национална черта, с която се гордеехме. С промяна на социално-битовите условия и тази национална черта се промени. Сбирките оредяха, трапезите обедняха, без предупреждение или покана гостуването стана нежелателно. Сред обществото настана голямо разслоение: много богати, собственици на материални блага; трудещи се с високи, средни и ниски доходи; бедни; пенсионери и безработни; ученици и  студенти.

Богатата прослойка може да си позволи да посреща гости, но предпочита да не са в дома й и не всеки може да бъде поканен на техните партита. Средната прослойка се ограничава предимно с тържества за специални случаи – рождени дни или щастливо събитие, пак в свой кръг и предимно в обществени заведения. Следващите по финансови възможности се ориентират предимно към семейни и роднински гостувания, а бедните – по съседски – на по кафе. За студентите и учениците трапезата не е толкова важна, колкото настроението и свободното време.

Фактори, които влияят на гостоприемството и гостолюбието са финансови, характерови и свободно време.

Ето и мнението на обикновения читател в специфичен форум:

• „Мисля, че гостоприемството е въпрос на възпитание и е нещо изключително положително”.
• „Има българи, които не обичат гости - ангажимент си е, чистене, готвене и т.н. Но въпреки това, когато канят, пак се подготвят добре”;
• „Обичам домът ми да е отворен, гостите да са перфектно нахранени, нищо да не им липсва. Обичам и да се чувстват толкова добре в къщи, че да могат да си вземат чаша от шкафа, без да чувстват, че трябва да ме питат”;
• „Като цяло българинът не посреща госта, съобразявайки се с неговите желания, потребности и интереси. Гостоприемството е начин българинът да се почувства по-добре, по-важен и значим с мисълта: "ама как ги посрещнах, каква маса им сложих!”***

Как са християните в това отношение? В Библията гостолюбието е едно от качествата на зрелия християнин. Тъй като тяхната цел не са материалните богатства, сбирките на съвременните християни са благословени от Бога и не би трябвало да се влияят от кризата. Трапезата може да бъде скромна, но по-важна е духовната храна. А и да не забравяме, че Бог е обещал да снабдява нуждите ни „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи всякакво благо, така щото , като имате всякога и във  всичко, това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело.”  Коринтяни 9:7-8.

Смисълът на гостолюбието е в любовта и почитта, която оказваме на гостите си. Разбира се трябва да бъдем внимателни, когато отваряме дома си, както за вярващи, така и за невярващи. Когато приемаме непознати хора в дома си, в големия град, да имаме Божието водителство, съвет от Святия Дух, мъдрост и  целенасочена молитва. Добре е също да се спазва и принципът на препоръката. Затова и апостол Павел изпраща Филимон със специално писмо.

Вярно е, че бедността е обхванала голяма част от народа и да се говори за някакви разкошни трапези е неуместно. Наложените в последно време ограничения за събирания /поради ковид -вълната/ се отразиха много неблагоприятно върху тази традиция. Да се приспособим към новите условия, ще рече, че може да се съберем и на пуканки. Сбирките и срещите напоследък се осъществяват в обществените заведения – кафенета, сладкарници, ресторанти, или сред природата.

Но да не допускаме материалната бедност да ни води към духовна бедност, да заключваме сърцата си за благословението, взаимното насърчение и приятелство, което дава духовното общуването с братя и сестри във вярата. Да не пропускаме да използваме възможността за разговори на духовни теми при общуване с вярващите и за благовестие – при невярващите.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 *http://www.detsevika.com

** http://www.promacedonia.org/ki/ki_4.htm

*** http://humaig.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html

Ан.Василева