Кога разбираш, че си пристъпил прага, онзи праг, към извратената,
неестествена промяна на възприятието?...
Първо е страхът. Страхът от загуба на материална същност: -
"Трябва да се оцелява!На всяка цена!" Следва компромисът -
първият. Бариерата е вдигната. След това вторият,третият... и т.н.
Какво беше това съвест,принципи, достойнство...? Оцелях!
Оцелявам!.. Всички правят /искат/ това. Аз съм: - притежавам,имам,владея,властвам. Аз съм: - завиждат ми,подражават ми, слугуват ми. Аз съм: - ... Не! До тук! Няма да скоча там! Вътре в мен е студено, тъмно, празно. Вътре в мен е чуждо.
Кога човек се отчуждава от вътрешната си Духовна същност? Има ли обратен път? Трябва ли да се чувства виновен? Има ли избор?
P.S.
В доминирана от нехуманност среда, свободният избор се явява заложник на наложените порочни условности. Или..?
Надежда...
Узрява семе в Дух смутен,
на тъмен образ - светла сянка,
"денят" пробужда вдъхновен,
надеждата от тежка дрямка.
© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados