1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цветовете в тях.
По колената на момичето беше полепнала светла пръст. Дона Октавиа още повече намръщи хубавото си лице, като видя петната върху розовия плат на роклята. Ръцете ѝ също бяха с полепнала по тях влажна почва.
- Чудесна шарка имаш – приведе се тя и с няколко потупвания се опита да изчисти пръстта от дрехата.
- Дона Октавиа, там видях нещо много странно, но и много красиво – каза Исабел и посочи към храстите. Лицето ѝ грееше, а очите блестяха от енергията, до която се бе докоснала.
- Градината с рози е най-странното място на света, мило момиче. – Дона Октавиа светкавично погледна към възвърналата нормалния си вид градина. Исабел долови притеснението ѝ, което може би дори е страх, но не ...