I am only a man in the white sheet

Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.

            Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоянно, гонейки една американска мечта, но не мога да достигна дори до последното „а”. Докосвам го нежно и засиявам, докато не изтръпна и не го изпусна и пак не потъмнея. Копнея да заблестя и ти да си част от моето небе. Кой си ти точно, къде си и кога ще те видя, не мога да зная, но знам, че ще се появиш като моя заслужил бонус. Подарък, с който ще изкача висоти и ще достигна паметника в деня на празника на щастието. Отминаващите карти на болката ще отворя и всичко някога просто ще си е заслужавало, защото всяка сълза и капка няма да са били напразно.

            Аз съм единствено човек на пътя на човешкото съществуване. Запомнящо се безсъзнателно тлеене в безтлееща мъгла. Тук някъде, в крайните възможности на ограничената страна, присъствам аз и се опитвам да остана безсмъртна, отколкото да умра.

            Свят, осветлен от рядката човешка добрина и омърсен от честото безразличие на неограниченото клюкарстване. Поемам пътя да хвана доброто за ръката, докато някоя клюка не ме върне от началото, колкото и близо да съм била. Немиловостта на човешката уста, притисната от злобата. Озлобени към света и един към друг, се опитваме да се обичаме и живеем заедно, но не ни се получава. Не светът е против нас, а ние против него, когато не мислим за себе си и не правим необходимото, без да чуваме злобата и да позволяваме отчаянието. Какво по-хубаво от това да живееш и да се бориш за себе си? Какво по-лесно от следването на смисъла, когато той е щастие?